— Преди животът беше игра. Не знаех дали да се омъжа за Лоурънс Дансън, Уилям Руфъс или Сидни Малоун. Не можех да реша кой е най-богатият, най-милият и кой има най-голяма политическа власт. Сега това няма никакво значение. Уилям загина в Манасас, Лоурънс в Шило, а Сидни бе убит на място в местността „Седемте бора“.
— Много съжалявам — каза Джером.
— Аз съм много самотна — отвърна тя.
В този момент на верандата пристигна баща й и възможно най-деликатно прекъсна танца им. Въпреки че възнамеряваше да посети сестра си Сидни и да обходи бойните полета на Вирджиния в търсене на брат си Брент рано на следващата сутрин, трябваше да прекара нощта в Батареята в изисканата къща на майор Джексън. Легна на леглото гол, загледан в тавана, и тогава тя дойде. Беше се промъкнала през прозореца на балкона. Носеше копринена рокля и отначало се приближи колебливо. После се осмели и седна до него. Беше женствена и привлекателна. Чаршафът, покриващ леглото му, леко се изду, издавайки инстинктивната му ерекция. Но когато се наведе над него, дарявайки го с непохватна целувка, той хвана ръцете й и ги отблъсна. Пожела я заради момента и защото я хареса, но нещо не беше наред. Не му се искаше обезчестяването на млади непорочни дами да му стане навик. Но това не беше всичко. Липсваше страстта, която Риса Магий бе събудила в него. Изкушаваше го мисълта да прави любов с Жанин само за да извика в себе си желанието, което засега не чувстваше.
— Знам, че ме желаеш — прошепна Жанин, докато го галеше и възбуждаше.
Той отново я отблъсна.
— Но един ден, когато войната свърши, ще поискаш по-подходящ мъж — каза й той твърдо. Изправи се, нехаещ за голотата си, и я видя да се връща обратно на балкона.
— Не съм толкова невинна, колкото изглеждам! — прошепна тя със сълзи в очите.
— И аз не съм толкова уморен, колкото изглеждам — каза той нежно. Целуна я по челото. — Хайде в леглото! В твоето легло!
Трепереща и задъхана, тя го обходи с поглед и най-после му пожела лека нощ. Хладният бриз на сумрачния балкон погали голото му тяло и потръпвайки, той си помисли, че се е побъркал. Една красива жена се бе хвърлила в обятията му, а той я отпрати.
Отново си легна. Може би беше отвикнал, беше станал мнителен по отношение на благочестивите жени. Единствените почтени жени бяха тези, на които плащаха за услугите. Винаги беше много внимателен във връзките си. Оставяше непорочните да се справят без него. Точно като генералската дъщеря, която го опозори пред обществеността и направи името му известно из цялата страна както в Севера, така и в Юга.
Все още беше буден. В душата му се надигна гняв, спомняйки си вестникарските статии. Само да му падне! Целият гореше. Изпитваше болка в мускулите, плътта и кръвта си. Имаше възможност да освободи насъбралото се напрежение, но отказа да го направи. Заради Риса. Заради желанието си да я удуши. Заради това, че я желаеше.
Това беше лудост. Особено след нещата, които бе казала…
Ще ми паднеш, сърдито си помисли той. А ако тя имаше намерение да пише ужасни статии за него, тогава… господ да й е на помощ!
Бе твърдо решен да й създаде поводи да пише, и то какви!
Нямаше значение кога и къде ще те ранят, нито пък имаше значение кой си. Цветът на униформата също не предпазваше от забиващите се в костите и месото куршуми и от сабите, разрязващи плътта и вените. Пострадалите както на Север, така и на Юг си приличаха много. Страдаха еднакво, кървяха по един и същ начин, крещяха и умираха с еднаква съдба.
Риса научи този урок скоро след пристигането си във Вашингтон.
Въпреки мъката и болката, които изпитваше, тя с радост се грижеше за мъжете. Въпреки ужасите, които видя, беше благодарна. Добре съзнаваше, че много от така наречените светски семейства се противопоставят твърдо млади жени да работят като медицински сестри. За тях бе абсолютно неприемливо да доближават войниците по какъвто и да било повод, особено пък ако не са в пълно облекло.
Слава богу, че имаше баща.
Завръщането във Вашингтон се оказа много по-объркано, отколкото си бе представяла. Едва слязла от военния платноход, който я преведе през реката, тя бе обградена от репортери. Смяташе да бъде искрена, внимателна и напълно спокойна, докато дава изявления — но думите й бяха някак изопачени и историите, които прочете по-късно, я накараха да настръхне. Ако се случеше отново да се срещне с Джером Макензи, сигурно щеше жива да я одере.
В северната столица обаче тя бе героиня. Поканиха я на чай в Белия дом, където се опита да успокои духовете около случилото се. Но хората бяха нетърпеливи да чуят за приключенията й в открито море, въпреки че бяха лишени от кръвопролития. И така тя се превърна в смела героиня, чиято цел бе запазването на Севера, а капитан Джером Макензи бе описан като див бунтовник, решен да отвлече невинната млада жена и да я опозори. Въпреки че можеше да се срещне с приятели, Риса бързо напусна Вашингтон. Така или иначе баща й не можеше да стигне до нея — той бе въвлечен в кампанията на полуострова и за да го види, трябваше да отиде при него.