— А Алена?
Той се усмихна.
— Видях я преди няколко седмици. Тя е добре, но й липсваш много. Помоли ме да те накарам да се върнеш, ако е възможно. Мъжете били преместени от Флорида и тя смята, че ако янките продължават да държат Сейнт Огъстин, ти трябва да си сред тях.
Риса се усмихна на свой ред. Държеше ръцете му в своите и небрежно стискаше и галеше дланите на кавалериста.
— Не бих имала нищо против да се върна. Обичам Сейнт Огъстин, но тук съм доста полезна.
— И не ти е мъчно?
— За какво?
— За Джером?
Риса презрително сви рамене.
— О, вестниците бяха по-жадни за скандал, отколкото за смърт. Всичко е минало, дори едва си го спомням — излъга тя. — Видя ли баща ми?
Той трепна.
— Да.
— Какво има?
Иън се ухили, а сините му очи танцуваха.
— Доста е разярен. Предполагам, че все още не си видяла статията. Джером бил интервюиран от един английски вестник и в отговор репортерите обвинили янките в невежество и лошо родителско възпитание. А ти си се превърнала в шпионка с лоша слава, напълно заслужила това, което ти се е случило в морето. Странно, ти също беше цитирана, описвайки Джером като дивак. Нямам какво друго да кажа.
Риса се изправи внезапно, учудена, че някой е посмял да говори вместо нея. Сграбчи празната му чаша, запрати я с всичка сила и тя се разби в камината.
— Хей, Риса, успокой се! — извика Иън, като я прегърна нежно, за да я успокои. — Не можеш да спреш хорските приказки.
— Ще ги осъдя за клевета! — обяви тя.
— Съжалявам, че ти го казах, но баща ти беше доста афектиран. Мислех, че ще ме убие, задето съм братовчед на Джером. Хайде, седни до мен, тази вечер се връщам, за да се присъединя към войската си. Дойдох във Вашингтон за нови заповеди и ми дадоха няколко дни, за да се видя с приятели. Нали все още си ми приятелка?
— Разбира се, — поколеба се Риса за момент. — Естествено. Добре ли са останалите от семейството?
— Да, доколкото чух. Поне засега имаме късмет. Брат ми и сестра ми са добре. Братовчед ми Брент е в армията на генерал Лий, с когото се бием по тези места. Той също е добре. А братовчедка ми Сидни е в Ричмънд, за да се грижи за ранените. Хубавото е, че почти всички от семейството участват в медицинските корпуси, въпреки че шрапнелите и картечниците сеят смърт по бойните полета. Само Джером… — каза той, но млъкна, свивайки рамене.
— Имаш ли връзка с него? — попита тя между другото.
— Чух, че се е установил в Чарлстън за голяма моя изненада, докато поправят кораба му. — Погледна я нещастно. — Вярвам, че и той е добре. Поне се надявам. Съжалявам. Той е мой братовчед и родителите ми са напълно сигурни, че след като те са преодолели семинолските войни, и той ще осъзнае семейната привързаност и любов. Обичам го и съм загрижен за неговото благополучие.
— Естествено — промърмори Риса.
— Каза ми, че не ти е мъчно.
— Разбира се, че не. Дори ако го бяха пратили да гние в тъмница, нямаше да съм ни най-малко нещастна. Всъщност, ако му даваха само хляб и вода през следващите десет години, няма да имам нищо против. Може пък да го обесят или да го налагат всеки ден с камшик.
Иън се засмя.
— Е, определено не ти е мъчно. Виждам, че за кратко време сте станали много добри приятели. — Въздъхна. — Наистина ли е толкова лош?
Риса се поколеба.
— Аз бях негова пленница.
— Но ти тръгна с него доброволно.
— Какво можех да сторя? Ти защити ли ме? Иън, ти трябваше да го убиеш или той теб. Аз…
— Какво ти?
— Аз знаех плановете му. И щях да ги предам на Съюза възможно най-бързо.
Иън кимна, свел поглед към ръцете си.
— Питам те отново. Беше ли лош с теб? Може и да е отгледан сред блатата с роднини, които често си вземат алигатори за домашни любимци, но е възпитан като джентълмен въпреки дивия си произход.
— Той ме държеше като затворничка и не искаше да ме пусне. След време… — каза тя, но гласът й замря.
— Да?
— Нищо, всичко е минало.
— Вие двамата направихте всичко възможно за мен и Алена и аз съм ти много благодарен. Хайде, приятелко, да забравим войната, поне за малко.
Тогава седнаха на дивана. Тя положи глава на рамото му, затвори очи, мислейки си колко много значеше Иън за нея. Но дори и докосвайки го, тя осъзна, че никога не бе изпитвала към него огъня, който Джером възпламеняваше у нея само с един поглед.