Риса отново го попита за Алена и той й каза, че жена му расте с всеки изминал ден, носейки второто им дете. Искаше му се Риса да бъде с нея. От своя страна, Риса му разказа, че се е запознала със сестра му и брат му и че те са очарователни. Говореха, и говореха, докато нощта отмина. Накрая и двамата задрямаха за около час.
Генерал Ангъс Магий влезе в стаята заедно със зората. Риса спеше спокойно. Иън беше легнал до нея.
— Дъще, какво ще правим с теб? Пак ще тръгнат слухове!
— Сър, вината е изцяло моя — започна Иън.
— Наистина ваша е вината. Проклето да е цялото ви семейство — трепереше Ангъс.
— Татко — каза Риса, приближи се до генерала и го прегърна. — Иън е мой приятел и служи в кавалерията от много години.
Ангъс изскърца със зъби.
— Наистина, Иън Макензи. Но не трябваше да прекарваш нощта с Риса. Сами сте от няколко часа, войниците ще говорят.
— Хората винаги ще говорят — каза Риса леко развеселена.
— Риса, скъпа Риса, репутацията ти вече е опетнена — викна Ангъс като обезумял. — Какво ще стане, детето ми, ако се влюбиш и решиш да се омъжиш?
— Татко, ако някой ден се влюбя в мъж, който вярва на слухове, моментално ще го разлюбя.
Ангъс недоволно поклати глава.
— Ти си млада и лекомислена и не можеш да видиш ясно бъдещето. Любовта не е по желание, не можеш да се влюбваш и разлюбваш, когато ти се прииска: А колкото до вас, млади човече! Какво ще каже бедната ви жена, Иън Макензи!
— Нито дума. Тя смята Риса за своя най-добра приятелка. Моите най-искрени извинения, мистър, за неудобството, което ви причиних — Иън отдаде чест, после се приближи до Риса и нежно я целуна по бузата. — Пази се. — После отново се обърна към Ангъс: — Грижете се добре за нея, мистър! Тя е едно от най-скъпите неща, които притежавате.
— Вие също се пазете — заповяда му строго Ангъс. После, минавайки покрай дъщеря си, отиде до него и го прегърна. Иън й намигна и излезе.
— Нека да не говорим повече за това, Риса. Но бъди по-предпазлива — предупреди я Ангъс, дълбоко разстроен.
— Иън си остава мой приятел.
— Само ако се беше омъжила за него! Мислех, че вие двамата сте се сближили доста.
— Явно не е било писано да стане, татко.
Тя се усмихна, поглеждайки бръчката над веждите му. Той беше прекрасен. Беше доволна, че е генерал, защото, въпреки че водеше войската, рядко яздеше на предната линия. Знаеше, че с радост би рискувал собствения си живот за хората си, но войната бе като игра на шах. Топовете бяха по-ценни от пешките, а генералите често стоят нависоко и командват огъня там, долу.
Ангъс се изкашля. Очите му, пламтящи като огън, когато командваше подчинените си, я гледаха с мекота. Той нежно докосна косите й.
— Просто много те обичам, дъще. Войната промени някой неща, но ми помни думите, почтените семейства все още вземат непорочни съпруги за синовете си! Скандалът, който започна от братовчеда на Иън, може да е фатален.
— Татко, този скандал ме направи героиня, когато не заслужавах похвали. Нарекоха ме лейди Независимост.
— Всички се чудеха какво ти е направил онзи негодяй.
— Татко, не ме е насилвал за нищо — каза тя внимателно.
Той въздъхна дълбоко и я притисна до себе си.
— Майка ти я няма от доста време, но си спомням толкова много неща, тя е все още жива в сърцето ми. Изгубих я, но разбрах какво е любовта и за мен тя е безценен спомен през всичките тези години. Искам да си щастлива.
— О, татко! Не се притеснявай за мен. Трябва да погледнеш нещата откъм хубава им страна. Ще ме обичат заради самата мен, заради това, което мисля и върша, а не заради репутацията ми.
Той въздъхна.
— С теб не може да се спори. Тогава ми направи една услуга. Следващия път, когато Иън е наоколо, можете да бъдете приятели, но в компанията на други хора. Честно ли е да те помоля за това?
— Добре, татко. Хайде да закусим. Искаш ли? — тя го хвана под ръка и двамата тръгнаха към неговата палатка.
12
Въпреки заплахата от маневриращи през Юга войски железниците отведоха Джером бързо и безпрепятствено до Ричмънд. Там откри, че сестра му Сидни е наела апартамент в дома на стар приятел на семейството и че въпреки проблемите с бежанците в южната столица е решила да използва гостната специално за него.
— Не мога да остана дълго — предупреди я той.
— Поне няколко дни! — каза тя и го прегърна силно.
Много се радваше, че я заварва в добро здраве. Сидни имаше екзотична красота. Тя бе наследила зелените очи на майка им и гъстата гарвановочерна коса на баща им. Нежно изваяните черти издаваха семинолската й кръв.