— Не съм сигурен, че е безопасно да живееш сама — каза Джером с укор. — Учудвам се, че татко е позволил…
— Татко ми позволи, защото тук съм под опеката на стария генерал Пейн, един от хората, от които се възхищаваше през семинолската война. Освен това съм близо до Брент. Обещах да се прибера по Коледа. И докато спазвам благоприличие…
— А спазваш ли го?
— Дали спазвам благоприличие? Аз съм ангел. Взета съм под крилото не на кой да е, а на първата дама Варина Дейвис. Разбира се, запознахме се, защото съм твоя сестра.
— О! А знаеш ли, че Джеферсън Дейвис е много впечатлен от твоя храбър братовчед янки, Иън!
Дейвис бе военен секретар, когато Иън служеше във Вашингтон. Бяха ако не приятели, то поне добри познати.
— Е, аз спазвам благоприличие, но какво ще кажеш за себе си? — попита Сидни.
— Аз пробивам блокадата, а ти би трябвало да навиваш бинтове!
— Наистина ли? Не мисля така! Моята полусестра едва не бе обесена като шпионка, братовчедка ми работи като медицинска сестра, снаха ми скоро се оттегли от опасния живот на шпионажа, според вестниците моята евентуално снаха е била отвлечена и обезчестена от собствения ми брат! А аз ще правя превръзки и ще навивам бинтове!
— Сидни!
— Обезчести ли дъщерята на генерала? — попита сестрата на Джером.
— Внимавай с думичките, малка моя сестричке! Или ще повикам татко — предупреди я той.
— Не би посмял!
— Длъжен съм като твой по-голям брат.
— Просто искам да разбера истината — наду се Сидни, но после се усмихна дяволито. — О, Джером! Това наистина е велико! Наричат те пират, рицар! Станал си изключително популярен, да знаеш. Ще видиш, довечера сме поканени на гости!
Джером изпъшка.
— Сидни, никакви вечери! Дойдох да те видя.
— Поканени сме в Белия дом на Конфедерацията. Нима ще откажеш на президента и на първата дама?
— Не — каза той. — Ще отидем.
Не беше предвидил светски събирания в Белия дом. Висок и сух като върлина, Джеферсън Дейвис не беше известен с топъл и приветлив характер, но обичаше работата си, беше интелигентен човек, макар и не винаги умерен в убежденията си. Съпругата му Варина също беше висока и приятно закръглена, имаше красиво лице и приятно излъчване. Беше прочута с великодушието си към слугите и робите, към дипломатите и генералите. Липсата на светски усет у Дейвис се компенсираше напълно от съпругата му.
Джером и Сидни пристигнаха късно вечерта. Едва успяха да ги поздравят и да им предложат по чаша шери, когато започна вечерята. Оказа се, че празненството е в чест на Джером, задето бе доставил провизиите в Чарлстън. Самият Дейвис, облечен в официално черно облекло, вдигна тост за южняшкия пират от Карибско море и Джером беше бурно аплодиран.
Прислужничките бяха наистина очарователни. Една млада дама, роднина на лейди Варина, му напомни, че всички военни трябва да бъдат женени — все пак битките заплашваха живота им и тяхно задължение бе да се погрижат за поколение.
Икономът мина с поднос летни зеленчуци и когато си взе, Джером забеляза, че нещо в чинията му не бе вред. Премести чинията и за голяма своя изненада намери сгъната бележка. Издърпа листчето и дискретно го разтвори. Там откри съобщение, адресирано до него.
Капитан Макензи, пират на южните морета, ще умрете заради похищението и срамното безчестие, причинено на Риса Магий. Погрижете се за себе си, защото отмъщението ще бъде страшно.
— Някакъв проблем ли има, капитане? — прошепна младата жена от дясната му страна, а очите й грейнаха от любопитство.
— Не — излъга той. — Просто бележка. — Усети как кръвта му започна да ври. Срамно безчестие, причинено на Риса Магий.
Скъпи боже, само да можеше да я докопа! Странно, но съобщението го смути. Въпреки всичко трябваше да се овладее и да посрещне спокойно отправените заплахи. Не може да си позволи да изпадне в дива ярост или пък да се внедри във вражеските редици, за да я открие.
— Не знам, мистър. Нашият Джеб Стюарт успява да предаде съобщения на тъста си, който не напуска съюзническата армия, и то под чинията за закуска във Вашингтон. Това е опасна война, мистър. Мога да проверя за бележката. Заплашват ли ви?
— Да, но мисля, че мога да се оправя и сам. Доколкото знам, половината от съюзническата армия се е нагърбила да ме прогони от морето. Положението е доста сериозно. Президентът и мисис Дейвис нямат нужда от предатели близо до себе си.
Макар да възнамеряваше да си легне рано, нямаше как да си тръгне, защото Сидни флиртуваше с един кавалерийски офицер. Смъмри я, докато напускаха сградата. Осъзна, че звучи досущ като баща си, но бе наистина разтревожен. Имаше врагове. Врагове, които успяха да му пратят бележка в Белия дом!