Сестра му тръгна към наетата карета, докато той сърдечно се сбогува с домакините. Слизайки по стъпалата, той с ужас забеляза, че каретата заминава без него.
Само след миг осъзна, че най-големите му страхове се сбъдваха — някой се опитваше да отвлече Сидни пред очите му на входа на Белия дом на Конфедерацията.
— Каретата! — изкрещя той, съзнавайки, че домът на президента е обграден от войници, които биха се намесили в нужда. Джером носеше вечерен костюм, но сабята му висеше от ножницата. На улицата беше завързан красив черен жребец. Взе на един дъх разстоянието до него, метна се със скок на седлото и се втурна след каретата. Успя да я настигне за няколко секунди. Озовавайки се при кочияша, започна с него истинска битка за поводите. Кочияшът извади кама и замахна към Джером. Той обаче успя да му нанесе смразяващ удар в челюстта, замайвайки го за известно време. Не го уби. Просто искаше да узнае защо този човек се бе държал толкова безразсъдно. Удари го през ръката, за да изпусне камата, после хвана юздите, озаптявайки препускащия кон. Точно тогава кочияшът се свести и стисна ръце около гърлото на Джером с такава сила, че и двамата се претърколиха от каретата и паднаха на твърдата земя. Джером мигом усети сериозността на падането и когато чу изпукване на кост, си помисли дали не бе от него? Макар и зашеметен, осъзнаваше надвисналата опасност. Бързо се изправи над врага си, който бе проснат на земята в очакване да го завари със счупени кокали и пъшкащ от болка. Но човекът беше мъртъв.
Когато коленичи до тялото, по слабо осветената улица към него вече препускаха шестима войници, някои на коне, други пеша.
— Капитане? — извика разтревожено един от тях.
— Добре съм. Този човек е мъртъв, но не от падането.
Джером посочи гърдите на мъртвия. От една дупка бликаше кръв. Беше застрелян. Оглеждайки смръщено всички наоколо, Джером попита остро:
— Кой стреля?
— Не и моите — отвърна войникът. — Участвахме в преследване. Изведнъж вие и този човек се появихте… сестра ви е в каретата.
Сидни!
Джером подскочи като попарен и хукна назад към каретата. Сидни, малко поизплашена, но без сериозни наранявания, се показа отвътре.
— Джером! — извика тя с разтревожен глас.
— Добре съм — отвърна той. Прихвана я през кръста, помогна й да слезе и я притисна силно до себе си.
Нощта се очертаваше доста напрегната. Всички бяха разтревожени, смутени и разстроени. Навсякъде беше пълно с войници. Дейвис изиска разузнавателни доклади по случая. Онзи човек се бе опитал да отвлече Сидни, когато наоколо гъмжеше от войници — това беше чиста лудост. А това, че бе прострелян и убит, се стори още по-странно на Джером.
Един човек на име Лоуъл Томас, който работеше в разузнавателното управление на Конфедерацията, пристигна, за да говори с Джером. Но макар да бяха зададени много въпроси, никой не знаеше отговора.
— Вие имате врагове, сър. Човек с вашите способности може лесно да си ги спечели. Доста хора сте изгонили от корабите им, а Съюзът има хиляди привърженици в Юга, както и ние имаме в Севера — каза му Томас с уважение.
Джером поклати глава.
— Един генерал от Съюза е по петите ми, но съм сигурен, че не е човек, който би заплашвал живота на млада жена, за да ми отмъсти.
— Ще разследваме случая, докато го разрешим, — обеща му Томас.
— Искам охрана за сестра ми — рече Джером. — Ще я отведа у дома с моя кораб, колкото се може по-скоро, но дотогава искам да я охранявате. И то много зорко.
— Капитане — кимна Томас — имате моите уверения. Президентът е заповядал молбата ви да бъде удовлетворена.
Доволен, Джером придружи Сидни до дома й. Отведе ги карета, поръчана от Лоуъл Томас. Джером бе твърдо решен да обясни ситуацията на Сидни.
— Сидни, трябва да се прибереш вкъщи.
Красивите й очи потъмняха.
— Но аз работя в болницата. Нуждаят се от мен. Не можеш да ме накараш.
— Сидни, тук си в опасност. Искам да се върнеш вкъщи при мама и татко.
— Не, Джером, моля те, ти не разбираш.
— Докато се върна, ще те наглежда охрана. След като се срещна с Брент, ще дойда, за да те отведа у дома. Нужно е. Страх ме е за теб.
— О! Ти си пират, похитил и обезчестил млада янки, а аз трябва да плащам за това!
— Сидни! — започна той сърдито.
Изведнъж тя се разкая.
— Джером, толкова съжалявам. Но…
— Само господ знае какво можеше да ти се случи тази нощ!
Тя се молеше, спореше с него, но когато стигнаха наетата квартира, тонът й рязко се промени, защото в тяхно отсъствие един войник беше донесъл съобщение от баща им.