— Сидни, какво има? — запита я той разтревожено. — Да не се е случило нещо лошо? Мама, татко, Дженифър? Какво е станало?
Тя го погледна, поклащайки глава.
— Нищо лошо засега.
— Какво тогава?
— Аз ще се върна у дома, Джером.
— Сидни! По дяволите, кажи ми!
— Мама очаква дете! Ще си имаме още едно братче или сестриче — каза тя смаяно.
Той погледна сестра си с недоумение. Веднъж баща му беше казал, че не планират четвърто дете, защото Тийла е имала тежко раждане със Сидни. А сега, толкова години по-късно…
Усети нервно стягане в стомаха си. Баща му беше влиятелен човек. Воин, интелектуалец и грижовен баща. Майка му беше здрава като скала. Силна в нежността си и непоколебима в своята решителност. Беше се влюбила в баща му и никаква сила на земята не можеше да промени любовта им.
— Твърде стара е! — каза Сидни.
— Само да не те чуе — опита се да й подхвърли небрежно Джером.
— Нямам предвид, че е стара, но здравето й! Тревожа се. Какво си мисли татко? — попита тя сърдито.
Джером повдигна вежди, готов да й отвърне. Но само поклати глава, решил, че не си струва усилието. В края на краищата сестра му се бе съгласила да се върне у дома.
Въпреки всичко, същата нощ, докато лежеше в леглото, той осъзна колко силно е разтревожен — за толкова много неща.
Три дни по-късно Джером откри Брент, който работеше в една плантаторска къща близо до мястото на последната битка. Отиде право до хирургическия кабинет на брат си. Свари го насред операция за изваждане на заседнал куршум. Поздрави го, усмихвайки се сухо.
— Да не би да си тук, за да ми помогнеш, големи братко?
— Ако имаш нужда — отвърна Джером и застана срещу брат си. Познаваше Брент, знаеше помислите му. Друг не би разбрал, че Брент ще настоява за нови тампони за всеки нов пациент, но Джером знаеше желанията на брат си.
Операцията продължи цял ден. Беше ужасна. Морфинът им беше на свършване и в ранния следобед Джером осъзна, че единствено духовната сила може да помогне на мъжете, когато на Брент не му оставаше нищо друго, освен да ампутира крайници.
Когато най-после седнаха в порутения кабинет в плантацията, вече беше доста късно. Пиха бренди, което Джером донесе от Ричмънд. Каза на Брент за невероятната случка там, уверявайки го, че Сидни е добре. Като всички останали, и Брент се разтревожи много.
Предаде му новините за майка му, които го смутиха още повече.
— Какво смята да прави татко? — попита Брент, предизвиквайки усмивка по устните на Джером, защото беше повторил като ехо думите на Сидни.
— Мама си е все така влюбена в него.
— Да, но е трябвало да внимават повече, когато са изразявали обичта си. Но пък, предполагам, че е доста трудно с напредването на възрастта. — Брент поклати глава. — Трябва да се прибера у дома. Притеснен съм.
— Разбира се.
— Много жени раждат деца в напреднала възраст. И много от тях се справят добре. Странно, нали? Да погледнем назад. Толкова мъже очакваха войната с нетърпение. Сега домът е далеч, бием се във Вирджиния, макар Вирджиния да не си направи труда да се отцепи. Господи, уморен съм. Искам да видя летния ден с кристалносиньо небе, независимо колко жарко грее слънцето и колко силно духа бризът от океана, ще е прекрасно. Или пък златния залез, когато силуетът на чапла се открои на фона на залязващото слънце. — Въздъхна, загледан в ръцете си — Предполагам, ще мога да се установя някъде близо до покоите на мама.
— Мисля, че ти дължа лична услуга — каза Джером, припомняйки си колко нещастен беше президентът Дейвис заради странната случка с каретата. — Може би ще мога да го уредя.
— Е, сега си известен. Или може би не? Ако досега не беше се прочул с подбиването на блокадата, яростта на генерал Магий щеше да ти отреди място в сърцето на Юга за вечни времена.
— Да, но май сме последните рицари! — промърмори Джером сухо.
— Да, но рицарите обичат приключенията, нали? — попита Брент спокойно. — Но все пак оставам с впечатлението, че нещо друго е предизвикало инцидента с каретата. Какво стана?
Джером сви рамене и му разказа за бележката, която бе намерил под чинията си в Белия дом.
— Мислиш, че ти я е изпратил генерал Магий?
— Не. — Не и след това, което чух за него — каза провлачено Джером.
— Смятат го за почтен човек. Може и да се вбесява от време на време, но…
— О, уверявам те, Магий е по-разярен и от бик.
— Все пак съгласен съм. Не мисля, че той е заплашил семейството ни. Но наистина е побеснял.
— И аз чух същото. Но той е генерал и трябва да разбира войната. Нужно беше да задържа Риса при себе си. Знаеше твърде много. Един генерал би трябвало да проумява логиката на моите действия.