Джером се ухили злобно, намествайки се още по-близо до нея.
— Мис Магий, ще бъдете моя пленница и проклет да съм, ако ви пусна да си ходите!
2
През целия си живот Риса не помнеше да се е чувствала толкова неловко — с разкъсани дрехи, полугола и завързана. Освен това Джером си мислеше, че ако Иън беше на негово място, тя не би се противила на решението му, както правеше сега. Беше безсмислено и абсурдно да му обяснява, че дори и да беше Иън, нещата нямаше да бъдат по-различни. Всъщност не дължеше никакви обяснения на този нещастник! А той възнамеряваше да я държи като затворничка! Най-лошото беше, че се налагаше да понася всяко негово докосване — ето защо трябваше да се измъкне от окаяното положение, в което бе попаднала.
— Наистина ли? — отвърна тя, влагайки в гласа си цялото високомерие, на което беше способна. — Ще ме държите като заложница? А цяла вечер ли ще ме държите така?
Той повдигна вежди и по лицето му пропълзя едва забележима усмивка.
— Мислете си, че съм Иън, ако това ще ви накара да се почувствате по-добре.
— Оставете ме да се изправя! Къде се дяна южняшката ви чест?
— Това е гостоприемство, скъпа.
— Искам да стана!
Изведнъж млъкна, защото той рязко се изправи и нещо в изражението му й подсказа, че е размислил. Сякаш беше котка, уморена от играта с мишка. Дори не успя да скочи сама от кушетката, защото Джером й подаде ръка и я издърпа.
— Бъдете така добра да отидете в гостната. В гардероба ще намерите дрехи. На вратата на стаята, а и на входната порта ще пази стража, в случай че ви хрумне да избягате. За ваша лична безопасност ви предупреждавам, че местността е много неприятна, особено за новаци като вас. Ако искате да оцелеете във войната, по-добре ще е да приемете нашето гостоприемство.
— Почакайте!
— Не мога. Ако искам да открия Иън и Алена, трябва да тръгвам веднага. Нали затова дойдохте? За да й спасите живота? Ако наистина е така, по-добре ще е да ми сътрудничите, вместо да ми пречите.
Изгледа го разгневено и стискайки зъби, промълви:
— Имам един въпрос.
— Какъв?
— Къде е гостната?
Посочи й коридора. Тя тръгна натам, знаейки, че Джером я следва по петите; въпреки това не се обърна, само усещаше огнения му дъх по гърба си. Искаше й се да спре и да се извърне, притеснена от близостта му, ала не посмя.
— Наляво — отсече той и Риса се озова в приятна стая, осветена единствено от лампа, поставена върху дрешника. Под красивата коралова полица огънят бумтеше весело и Риса си помисли, че това място е изключително уютно, въпреки че се намираше насред непроходими тресавища и гори. Стените бяха целите в сини тапети, а балдахиненото легло беше застлано с грижливо изпънат дебел юрган. Удобствата в помещението се допълваха от гардероб, умивалник, красив параван и куфар. Застанала в средата на стаята, Риса погледна към Джером, който я гледаше, предизвикателно присвил очи.
— Искам само да ви напомня, че въпреки обстоятелствата Иън и Алена са женени.
Никога през живота си Риса не бе имала толкова силно желание да удари някого. Свивайки юмруци, тя събра цялото си достойнство, за да не се нахвърли отгоре му.
— Можете да говорите каквото си искате, мистър, аз нямам власт над вашите думи. И все пак направихте доста лицемерно изявление. По-добре вие си припомнете, че са мъж и жена, когато намерите Алена.
Макар да се усмихна, той не изглеждаше ни най-малко впечатлен от злъчната й забележка.
Риса сви рамене, готова да хлопне вратата под носа му. Но остана на място, припомняйки си изминалите часове като в сън. Опита се да анализира положението си и с огромно чувство на вина си спомни за Фин.
— Чакайте! — изкрещя Риса точно преди вратата да се затвори. Завтече се подире му, но той чу вика й и се върна.
— Да? — попита Джером леко развеселен.
— Какво стана с Фин?
— Фин ли?
— Приятелят ми. Младежът, с когото бях в лодката.
— А, Фин — промърмори Джером, поклащайки тъжно глава. — Ами, сигурно ще го обесят.
— Да го обесят?! — беше направо смаяна. — Не ставайте смешен! Защо ще го бесят? Какво е направил?
— Във война сме, и макар че нито вие, нито моят нещастен братовчед го осъзнава, ние сме в южен щат. Приятелят ви е шпионин на янките, нали?
— Разбира се, че не. Това са пълни глупости. Та той дори не е военен.
— Трудно е за вярване.
— Какво невероятно има? Казвам ви истината. Проклет да сте! Въпреки че съм от Севера, предприех това рисковано пътуване, за да спася една въстаническа шпионката с какво се отблагодарявате вие, южняците? Искате да обесите невинния младеж!