— Капитан Макензи, изчезвай от дома и стаята ми! Предупреждавам те… — тя извика, защото той беше изхлузил бялата й памучна нощница през главата и я бе оставил чисто гола. Риса гневно се задърпа, но Джером я задържа.
— Престани — изсъска тя. — Майната ти! Няма да ти позволя… Ще викам!
Но той я вдигна и я постави обратно на леглото. Не се хвърли страстно отгоре й, а седна до нея и прокара длан по релефа на корема и набъбналите й гърди.
— Недей! — прошепна тя и се опита да отблъсне ръката му. Но той я погледна с пламтящи очи, и тя отново не забеляза и намек за сексуално желание в тях. Само едва сдържан гняв, който накара стомаха й да се свие.
— Доста си сдържан — подразни го тя, треперейки. Той й метна светкавичен поглед.
— Значи затова толкова искаше да ми избягаш на кораба.
— Капитане, аз бях последната ви грижа на кораба, не помните ли? Бяхте твърде зает да колите и бесите, да унижавате враговете си.
— Нито капитан Бригс, нито лейтенант Уейлън се нуждаеха от мен, за да се унижат. А и трябва да съм им благодарен за липсата на мореплавателско майсторство. Това ми даде една лесна победа. А ти се надяваше да избягаш в Англия и да се омъжиш за друг с моето дете.
Риса нямаше друг избор, освен да се защитава — въпреки лъжата, която си бе измислила.
— Ти… ти определено нямаш право да седиш тук. Не можеш да знаеш, че детето е твое…
— Мисля, че знам.
Тя преглътна и си пожела да притежава безкрайната му арогантност и самоувереност, та поне и за момент. А би трябвало да го притежава — нали беше генералска дъщеря.
— Стори ми се безсмислено да ти съобщавам за положението си, тъй като ти нищо не можеш да направиш по въпроса. Нито те обвинявам, нито те държа отговорен…
— Ах, колко си благородна! — прекъсна я той. Тонът му обаче беше спокоен, както и погледът, който й хвърли.
— Виж какво, навън е война…
— Да, навън е война. Навсякъде има кръв, смърт и епидемии. Затова въобще не ми харесва намерението ти да ме ограбиш, отнемайки ми този нов живот.
— Не знаех какво ще си помислиш…
— Ти не се и потруди да ме попиташ! — изрева той.
— Върви по дяволите! Ние сме врагове. А пък и ти си сгоден и би трябвало да мислиш за мис Томпсън…
— Мислил съм за всичко — ядосано каза той. — Включително и за факта, че няма да позволя да ме разиграваш. Мисли за безопасността на детето!
— О, как смееш да си толкова безпардонен…
— Как смея ли? Ти си знаела! Знаела си, когато те намерих във Вирджиния! И не ми каза и думица…
— Ами ти не стоя много дълго! — припомни му тя.
— Достатъчно дълго, за да можеш поне да споменеш факта, че очакваме дете.
— И защо? — извика тя.
— Ставай! — изкомандва той, стана и я изправи на крака.
— Защо? Какво си намислил?
— Да се оженя за теб.
— Какво?
— Женитба, любов моя. Това съм намислил.
— Тук? Сега? — попита тя някак истерично.
— Не, в салона, след две минути — отвърна той. Обърна се към гардероба й и се зарови из дрехите.
— Не ни трябва кой знае каква елегантност, пък и аз не съм особено издокаран за случая, тъй като плуването не позволява много да се наконтиш. Ето, това май ще свърши работа.
Той й подаде бяла памучна рокля, подходяща единствено за следобедно барбекю. Риса механично я взе.
— Без корсет днес или в бъдеще. И Брент, и Джулиън смятат, че е варварщина жените да се опитват да скрият положението си по този начин, докато в същото време удушават бедните си бебета. По дяволите, обличай се!
Очите й се замъглиха от сълзи. Въпреки факта, че я беше изплашил до смърт и беше показал отвратителния си характер, тя смехотворно силно се радваше да го види. Но пък и какво бе очаквала? Да й предложи на колене — та той беше сгоден за друга! Тя поклати глава.
— Няма да се омъжа за теб.
— Няма ли?
— Ти си бунтовник — припомни му тя и скръцна със зъби.
— Бунтовник ли съм?
Тя присви очи, изплашена от настроението му, но в същото време наранена и решена да го нарани в замяна.
— Бунтовник, че и по-лошо — информира го тя надуто. — Имаш индианска кръв, имаш дивашка жилка и си най-невероятно грубият човек, който въобще някога съм срещала. Просто не мога да се омъжа за теб.
Джером бързо застана до нея, сграбчи я за раменете и я притегли до себе си толкова рязко, че главата й се отметна назад и погледът й срещна неговия.
— Би трябвало да направя задника ти тъмночервен за това, което ми каза, мис Магий, и те предупреждавам, че заплахата виси над главата ти. Внимавай, за да не надвисне твърде много. Ще се омъжиш за мен. Защото никой не те е насилвал за нищо — и двамата сме отговорни за това дете. Аз ще се оправям с предишните си връзки, те въобще не те засягат. Но ти ще облечеш тази рокля и ще се омъжиш за мен, защото детето ми няма да бъде копеле, нито ще нарича друг мъж свой баща. Е, хайде! — завърши той. Тя се изтръгна от ръцете му.