— Копеле такова! — извика Риса. Той присви очи.
— Какъвто и да съм, ти ей сега ще ми станеш жена. Обличай се — заповяда той и напусна стаята.
Треперейки неконтролируемо, тя нахлузи бялата рокля. Това не беше подчинение на заповедите му, тя реши сама. Той беше прав да се грижи за детето. Светът може би щеше да е различен след края на войната, но тя беше сигурна, че незаконното раждане все пак ще бъде ужасно клеймо. Бебето нямаше никаква вина и заслужаваше най-доброто, което тя можеше да му даде. Риса изчетка косата си и се приготви. Той се върна, облечен в красива военноморска куртка и обут с ботуши. Лицето му не изразяваше нищо, когато погледът му се плъзна по нея.
— Значи си съгласна.
— Съгласна съм — хладно каза тя, абсурдно близо до истеричния плач, но решена, че няма да го допусне. Той беше толкова стегнат и враждебен, че тя почти изгуби съзнание. Не искаше да бъде презираната съпруга. Не и след всичко, което се бе случило между тях, не след огнената страст и копнежа, които я бяха превзели. Но страстта беше твърде силен пламък и често засенчваше всичко друго.
Тя тръгна към вратата, но се върна, не по-малко враждебна от него.
— Съгласих се заради детето. Но няма да търпя арогантността ти и знай, че презирам цялата ти кауза. Ще ти се закълна във вярност, ако това искаш, но стой далече от мен, капитан Макензи, разбра ли? Стой настрана. Ясна ли съм?
Той вдигна вежди, дойде до нея и я прониза с поглед.
— Светът е пълен с жени, мис Магий. Млади, красиви, и отзивчиви. Бунтовнички, ако щеш. Така че живей във въздушните си кули, ако желаеш, но хайде да свършваме с това. Заради детето. Въпреки това трябва честно да те предупредя. Нито времето, нито разстоянието могат да ми попречат да получа това, което е мое по право.
Тя изстина и се изплаши, че не ще може да сдържи чувствата си. Но Джером я хвана за лакътя и я отведе в салона. Риса не се изненада нито когато видя местния англикански свещеник, нито при появата на Алена и Иън. Осъзна, че много отдавна не ги е виждала заедно. Алена изглеждаше много гузна, но в погледа й имаше и обвинение. Риса би трябвало да сподели истината с една толкова близка приятелка. Иън изглеждаше нетърпелив, неспокоен, че един заклет бунтовник се осмеляваше да седи в този град. Риса не ги прегърна. Погледна ги остро, нещо, на което те не обърнаха внимание.
— Така, така, при тези обстоятелства май трябва да започваме — нервно промърмори свещеникът. — Вие, Риса и Джером, пред този огън тук… а-хм.
Той започна церемонията. Риса осъзна абсурдността на всичко. Ето го Иън, за когото бе възнамерявала да се омъжи. И Алена, най-добрата й приятелка. А пък до нея…
Джером. Нейният враг. И все пак и мъжът, който така я бе пленил и омагьосал, че тя го бе желала бясно. Властен, тъмен, красив и невероятно силен. Тя наведе очи и видя ръцете му, при което потрепера, спомняйки си докосването им. Помисли си за очите му, сияйно сини на бронзовото му лице и още по-вълнуващи заради екзотичния му произход. Чу гласа му, силен и ясен, да повтаря брачната клетва, затвори очи и се сети за милостта му към враговете. И осъзна, давайки обет да се омъжи за него, че го обича. Страстта им от предишните дни бе била твърде силна и може би я бе заслепила. Не бе искала да избегне този брак, защото той беше враг, а защото се бе страхувала. Страх, че тя го обича, а той може и да не я обича. Очите и гърлото й пламнаха от сълзи — нямаше право да позволи на собствените си страхове да провалят бъдещето на детето й. И все пак…
— Риса — чу тя гласа му.
— Да! — отвърна стресната.
Явно бе казала каквото трябваше, защото свещеникът кимна. Ръката й беше в ръката на Джером и изведнъж на пръста й се плъзна пръстен. Странно, но й легна като излят.
— Шампанско? — попита Алена, опитвайки се да звучи естествено.
— Бързо, бързо — съгласи се Иън. Двамата прегърнаха и поздравиха Риса, без да отвръщат на обвинителните й погледи. После се подписаха на листа, превръщайки я официално в мисис Макензи. Но тя не можеше да бъде Макензи! Това бе само една формалност.
Джером се приближи до нея и хвана ръката й.
— Не се бойте, мисис Макензи, нямате никаква причина.
— Кога сте ме виждал уплашена, капитане?
Той се усмихна с някак подигравателна усмивка.
— Трябва да призная… държанието ти повече се приближава до глупавата смелост, отколкото до скромността. Стой тук, за да знам къде да те открия, Риса.