— Не се готвя да заминавам.
— Би могла да идеш в Чарлстън. Там ще е по-безопасно.
Тя поклати глава.
— Чарлстън ли? Не мога да те направя янки, Джером, затова не се опитвай да ме правиш бунтовничка.
— Вярно — кротко отвърна той.
— А пък и годеницата ти живее в Чарлстън.
— Женените мъже нямат годеници.
— Бившата ти годеница живее в Чарлстън.
— Живее.
— Няма да усложнявам нещата между вас.
— Колко мило.
Прииска й се да го удари. Едва се удържа.
— Ще остана тук — каза тя.
— В град, държан от Севера.
— В южен щат. С Алена. Във Флорида.
Той не се опита да спори.
— Естествено, боя се от опасностите на пътуването в днешно време — каза той. — Но искам детето ми да се роди в семейния ми дом. Не е голяма плантация като тази на вуйчо ми, но е фамилното имение. Когато наближи времето, ще ти пратя съобщение, че те прибирам вкъщи.
— Това разумно ли е, сър, при тези обстоятелства? — попита тя. — Баща ми…
— Той ще трябва да приеме, че си омъжена жена.
— Сигурно се тревожи за мен…
— Тогава му пиши и му кажи, че си добре и че си омъжена. Сега трябва да следваш не баща си, а съпруга си.
— Винаги ще следвам само собственото си сърце и ум! — страстно отвърна тя.
— Тогава се моли, любов моя, да те отведат в правилната посока. Ако решиш, че ти трябвам за нещо, ме извикай. Лека нощ, Риса. Грижи се за себе си и за детето ни.
Джером се обърна, отвори вратата и потъна в нощта.
В следващите седмици всичко, което Риса научаваше за семейството на Джером, беше от Алена. Тийла, майка му, бе родила успешно малко момиченце на име Мери. Макар и да се бяха страхували за живота й, тя бе прескочила трапа и се чувстваше чудесно. В същото време сестра му, Сидни, изглежда, се бе сприятелила с някакъв офицер от Севера, когото лекуваше в лазарета — Джес Халстън. Въпреки че явно бил красив и доблестен мъж, Иън категорично имаше нещо против това приятелство. Той не можеше да допусне още един брак между Севера и Юга. Това би объркало напълно устоите на семейството. Риса не знаеше какво да мисли за това.
Времето минаваше бавно. Към края на ноември обаче се случи нещо, което промени всичко. Баща й пристигна в Сейнт Огъстин. Тя помагаше в клиниката, когато лейтенант Остин Сейдж, придружен от Фин, я потърси. Той си оставаше приятел, въпреки всичко.
— Риса! — извика Фин.
— Да?
— Никога няма да се сетиш…
— Да?
— Баща ти! — обяви Остин.
— Баща ми ли, какво за него? — тя остави разтревожена бинтовете, които навиваше. Сърцето й се бе качило в гърлото.
— Той е тук! — заяви Фин.
Риса се хвана за масата, за да не падне. Ами сега? Тя не се боеше, напротив, обичаше много баща си. Но положението й личеше отдалече, бебето щеше да се роди след около три месеца. А и се беше омъжила за бунтовник. И то не за кого да е. За Джером Макензи.
Фин и Остин я отведоха на пристанището. Там беше Ангъс Магий.
— Татко! — викна тя и се завтече към него. За миг си помисли, че той ще я отблъсне, но генералът разтвори ръце и я притисна в обятията си.
— Скъпо, скъпо дете — прошепна той. — Ах, Риса, ох, боже, как ми липсваше! Но си мислех, че си в безопасност в Англия, а не омъжена за един дивак от Юга.
— Татко! — тихо каза тя.
— Права си, ще говорим по-късно.
Но когато двамата се прибраха вкъщи, той най-сетне се развика.
— Женена, а? Женена за този простак, за това животно, това морско чудовище, наричат го дявол, и да знаеш, че…
— Татко, той е човек. Братовчед на Иън.
— Ти си омъжена за него!
— Мислех, че и ти би искал това при тези обстоятелства.
— Не съм искал обстоятелствата!
Той беше почервенял и трепереше. Свлече се в едно кресло.
— Риса… Ти каза, че слуховете не са верни, че той не е… не е…
— Не ме е изнасилил, татко.
— О, боже! Аз възпитавах една порядъчна млада жена! Ти въобще не би трябвало да знаеш тази дума!
— Татко, моля те…
— Значи, с други думи, ти целенасочено… целенасочено си станала интимна с този бунтовник?
Той вече не викаше и Риса разбра, че е разстроен.
— Защо? Просто не мога да си представя.
— Ами…
— Не, не, чакай! Не искам да слушам. Просто ми се иска да вярвам, че те е насилил. Не мога да повярвам, че си толкова глупава да се влюбиш до уши в мъж, който така хладнокръвно те отвлече…
— Ама татко, стига! Чакай, моля те. Той не ме е отвлякъл хладнокръвно. Аз бях на вражеска територия. Вината си беше моя. Но аз знаех плановете му и съм ваша дъщеря, сър, привърженичка на Съюза до мозъка на костите си. Той нямаше избор, освен да ме вземе на кораба си.
— И освен да… О, господи, та ти си ми дъщеря, Риса! Моето дете, гордостта, радостта ми! Не виждаш ли колко ме наранява мисълта, че някой би могъл да ти съсипе живота?