Той не отговори един дълъг миг. После я взе в обятията си и я притисна към себе си. Очите му бяха дълбоки, тъмни, бездънни.
— И аз имам да те питам нещо, янки.
— Така ли?
— Още ли си влюбена в братовчед ми Иън?
— Какво? — промърмори тя, неспособна да измисли остър отговор.
— Още ли си влюбена в Иън?
Риса се засмя и поклати глава.
— Не.
— Ами тогава… — Той хвана брадичката й и устните му покриха нейните. Тя отвърна на целувката му със страст и едва сдържан глад. Той свлече нощницата й и тя потъна в така отдавна жадуваните му обятия.
Преди да се съмне, Джером беше вече облечен и се канеше да си ходи.
— Извиняваш се много, много добре — каза й той.
— Съжалявах наистина много — закачи го тя.
Той издърпа резето и се накани да излезе.
— Чакай! — извика тя. Хвърли се на врата му и го целуна за последно. Той нежно обви ръце около кръста й.
И изведнъж отключената врата се разтвори. Джером веднага скочи. Дръпна я зад себе си и извади шпагата си.
— Хванете го! — чу се вик отвън и ярка светлина заслепи очите им.
— Мили боже! — простена Джером. — Внимавай, пази се! — предупреди я той и тя видя наредените пред тях войници.
— Оставете оръжието, капитан Макензи! — заповяда един от тях.
— Вървете по дяволите! — извика Джером.
Риса осъзна, че някой е знаел, че Джером е бил при нея. Къщата й беше заобиколена. Но съпругът й никога нямаше да се даде.
— Предайте се, капитане!
— Никога! — извика той и се хвърли напред. В миг десет дула се насочиха срещу гърдите му. Той се принуди да спре, но очите му горяха с адски огън.
— Не! — извика тя. — Не!
Искаше да протестира, да крещи. Разбра, че той я мисли за виновна за това. Че го е прелъстила, за да го предаде. Никога нямаше да й повярва, че е невинна.
Той й се усмихна с горчива подигравка.
— Кучка! — каза много тихо. Беше сигурен, напълно сигурен, че това е било нарочно. Тя го беше предала. Беше очевидно — знаела е, че той е наблизо и е пратила да го повикат. После са уговорили залавянето му. А той беше дошъл.
Оръжията бяха насочени право в него. Не можеше да избяга, не можеше да победи. А на всичкото отгоре най-идиотски се страхуваше за нея.
— Капитане! — повтори войникът. Джером стисна зъби и пусна шпагата си. Сега беше затворник. Предаден от жена.
— Джером! — извика тя. Той я погледна в очите. Красиви, аквамаринови очи. Пълни с крокодилски сълзи, разбира се. Той й обърна гръб.
— Бихте ли били така любезни да придружите дъщерята на генерала до къщата, господа? — попита студено той. — И така, предавам се. Мисля, че ще се зарадвам на един затвор от тухли и стомана: той е по-добър от невидимите мрежи, които отнемат силата на мъжа.
Хвърли й един последен поглед. Риса не помръдваше, вперила очи в него. Главата й беше високо вдигната. После се обърна и влезе в къщата.
Сложиха му белезници. Обкръжиха го отвсякъде и отново насочиха пушките срещу му. Глупаци. Как би могъл да се изтръгне от оковите. Можеше само да им се остави с цялото достойнство, на което бе способен в момента. Не можеше да ги победи… и искаше да живее. Изправи се гордо и тръгна към пленничеството.
Проклинайки я хиляди пъти за това, което му беше сторила.
15
Държаха Джером около седмица в една килия във Форт Марион.
Всички бяха нащрек, след като един по-възрастен офицер си спомни времето, когато след залавянето на вожда на семинолите, Оцеола, няколко от пленниците бяха избягали през решетките на крепостта.
Един от затворниците бил бащата на Джером Макензи и янките не искаха историята да се повтори.
Форт Марион имаше лоша слава и по още една причина. От август в полето се подвизаваше един човек, когото понякога наричаха Дикси. Името му бе Джон Джаксън Диксън — последното име бе в чест на добър приятел на баща му — Андрю Джаксън. Той бе сформирал една кавалерийска рота, която по-късно прерасна в артилерия. Ето защо Джаксън се оттегли от нея и създаде нова рота, която бе мобилизирана на 21 август 1862 година. Наричаха го Сивата лисица или Военен орел и той представляваше значителна заплаха. Изминаваше заедно с хората си около сто мили на ден, тършуваха из околността и после нападаха войските на янките със светкавична бързина. Водена от Дикси, армията, известна със способността си да се справи с враг, надвишаващ я два пъти по численост, и предвид, че бунтовниците имаха да връщат на федералните за повторното превземане на Джаксънвил на 5 октомври — с охота щяха да опитат да освободят своя герой Джером Макензи. И Дикси бързо се отправи на север.