— Понякога не е целесъобразно…
— Но, изглежда, намалява рязко случаите на инфекция и аз вярвам, че постоянството в използването на нови тампони ми е позволило да спася не един крайник и едновременно с това да запазя живота на пациентите. Много от нас стигнаха до извода, че чистият въздух и проветрените помещения са изключително важни за възстановяването. Разбира се, чух от братовчед си за условията по бойните полета в места като Манапас и Шарпсбърг, където докторите работели толкова бързо, че не им оставало време за друго освен за ампутация. Все пак аз смятам, че ако е възможно, сме длъжни да упражняваме занаята си по най-щадящ начин.
Теър Крипт кимна учудено.
Когато хирургическата операция свърши и Теър Крипт се погрижи за Ангъс, Джулиън поседна насаме с Риса в малката й къщичка, наслаждавайки се на силното кафе с френски коняк.
— В очите на южняците ти си оставаш предателка, Риса. Не повика ли Джером, за да бъде заловен? — попита той.
Риса се изчерви и се почувства така, сякаш беше виновна.
— Не. Дори не бях повикала Джером. Не знаех, че е наблизо. Ти трябва да разбереш истината. Опитвах се да се свържа с теб, за да погледнеш крака на татко.
— Колко интересно. Едно момче дойде и ми съобщи, че мисис Макензи вика капитана. И двамата с Джером сме капитани, но той тъкмо бе пристигнал с провизии. Предположихме, че знаеш, че Джером е тук и се нуждаеш от него.
— Кълна се, вината не е моя. Явно янките са разбрали, че е минал надолу по реката и са го наблюдавали. Въпреки това братовчед ти никога не би ми повярвал.
— Като познавам братовчед си, наистина ще е трудно. Да хванеш Джером, е все едно да уловиш дива пантера. Със сигурност няма да си губи времето в затвора. Знаеш ли къде е той сега?
— Не. Не ми казаха. Няма да ми позволят да го видя. Бунтовниците са убедени, че аз съм го предала, но янките са също толкова уверени, че ще предам съобщение през реката и че ако го видя, това може да му помогне да избяга.
— Аха — промърмори Джулиън.
— Какъв е този тон? Казвам ти истината. Ако не ми вярваш, можеш да вървиш по дяволите! — извика сърдито Риса. — Освен това — добави тя по-тихо — благодарна съм ти, че спаси крака на баща ми, а може би и живота му.
Джулиън се ухили.
— Нищо не съм казал — инатлива си точно като братовчед ми! И няма защо да си ми благодарна. Това, което казах, е истина. Аз съм лекар. Тук съм не за да убивам, а да лекувам.
Риса кимна бавно.
Той въздъхна и остави чашата си.
— Иска ми се да остана по-дълго, но не мога. Винаги съм обичал този град, а сега, когато янките са на власт, кафето е много по-добро. Все пак това е вражеска територия. Трябва да се връщам в лагера.
— Джулиън, нуждая се от още една услуга и от твоята помощ.
— Да? — каза той внимателно.
— Кълна се, не е нищо лошо. Както казах, Джером никога няма да ми прости и съм вбесена, че ме обвинява без никаква причина, но все още искам да родя детето си във фамилното имение на Макензи. Няма значение какво чувства всеки от нас в момента, тази земя е наследството на нашето дете и аз желая това да стане там.
Джулиън се поколеба.
— Какво смята баща ти?
— Нямам намерение да му казвам.
Джулиън се наведе напред.
— Риса, доколкото разбрах, баща ти се е нахвърлил върху твоя приятел Фин, задето те е завел в южната част на щата, когато замина да търсиш Алена. Баща ти го заплашваше със затвор…
— С Фин всичко е наред, свободен е като птичка. Но естествено не бих го молила за помощ отново. Предположих, че хората на Джером ще плават, макар и без своя капитан.
Джулиън се облегна назад и се загледа в нея с присвити очи.
— Ще го направят — рече той, признавайки очевидното.
— А дали ще се отправят на юг? — попита Риса. — Моля те, кълна се, че можеш да ми се довериш.
Той се изправи.
— Риса, ако мога да ти помогна, ще се свържа с теб.
— Благодаря!
Целуна го по бузата и му благодари още веднъж от името на баща си. После Джулиън си тръгна.
А Риса зачака. Генералът продължаваше да твърди че не знае как са открили Джером. Остин Сейдж и Фин дойдоха, за да изкажат своето съжаление за случилото се, но никой от тях не можа да каже какво точно е станало.
— Не биваше да се омъжваш за него — рече Фин окуражително. — И не биваше да го примамваш тук!
— Не съм го примамвала! — изсъска Риса. — Ако си ми приятел, по-добре ще е да научиш какво се е случило!
— О, Риса! — отвърна той нещастно. И я прегърна успокояващо. — Само ако беше откликнала на чувствата ми, когато се опитвах да те ухажвам, преди да отплаваш с този бунтовник. Нямаше да попаднеш в положение съпругът ти да иска да те удуши, нали?