Джером, който бе слушал внимателно текста на документа, се усмихна.
— Господа, не ми се иска да го кажа, но мисля, че с тази Декларация мистър Линкълн пусна в действие най-мощното си оръжие.
Думите му бяха последвани от бурно негодувание. Останалите бяха насядали или налягали по масите в общия двор, трепереха, но само тук можеха да бъдат заедно, необезпокоявани от надзирателите.
— Капитане, обяснете — подкани го Антъни Хокинс.
— Линкълн е умен мъж. Всеизвестен факт е, че не вярва в каквато и да било форма на човешко крепостничество. Много от Северните щати вече премахнаха робството по собствено желание, но Линкълн не може да рискува да обърне граничните райони срещу правителството на Съединените щати. Всички знаем, че в места като Мериленд има много поддръжници на Конфедерацията. Мисли си, че е постигнал решаваща победа при Антитъм, макар ние да отричаме това. Не обвинявам Линкълн в лицемерие — целта му е да скрепи Съюза и да отърве страната от робството. Не, не може да освободи робите на Юга, не и на този етап. Но току-що той спечели огромна морална победа в Севера, като убеди група хора, макар и уморени от войната, да го последват — може би е повлиял на европейското мнение в своя полза.
— Хич не ме е грижа, мистър! — извика възмутено Гренгър Оук, парцалив редник от Джорджия. — Не притежавам никакви роби. Баща ми не може да си го позволи! Все още смятам, че бог ни дава право сами да вземаме решения…
— Гренгър, добре знаем, че само богатите хора имат роби, и то не всички. Дядо ми беше против робството, и оттогава никой от рода Макензи не е вземал роби. Ще излъжем, ако кажем, че много от правата, за които се борим, нямат нищо общо с робството, след като памучната индустрия се основава изцяло на робския труд. Просто сме морално задължени да сложим край на тази институция и ако го направим, ще сме морално задължени да се погрижим за образованието и благосъстоянието на хилядите освободени.
— Е, хайде, капитане, говорите за чернилки…
— Редник! — прекъсна го нетърпеливо Антъни Хокинс. — Мога да ви уверя, че съм виждал червенокожи, бели и черни с еднаква интелигентност и способности и ако досега не сте го разбрали, значи сте глупак.
Джером учудено повдигна вежди развеселен. Зачуди се дали това не бе в негова полза.
— Ще има още кръвопролития, преди проблемът да бъде решен — рече той тихо. — При все това моето мнение, господа, е че, на Юга бе нанесен удар. Липсата на опитни генерали Линкълн компенсира с политическа хитрост.
Отново премина вълна на протест. Надигнаха се спорове. Джером просто седеше и слушаше. Замисли се мрачно дали въобще Югът можеше да спечели тази война.
В края на февруари Ларсън намери добра причина да подразни Джером. Този път го направи по-внимателно — през малкото, покрито с решетки, прозорче, на вратата на неговата килия.
— Хей, там, червенокожият! — викна Ларсън. — Мислех, че ще се зарадваш на добрата новина. Познаваш ли някой си Джейми Макензи, капитане?
Джером сдържа гнева си, защото така беше по-добре.
— Баща ми се казва Джеймс.
— Не, не старият. Познаваш ли Джейми М. Макензи?
— Не.
— Странно, това е името на сина ти, капитане. Роден точно тук, в столицата на добрите Съединени американски щати! Малък янки, червенокож бунтовнико. Детето ти се роди янки!
Дрезгавият му смях прокънтя в коридора и Ларсън се отдалечи.
Джером гневно заби юмрук в стената — отново, и отново, докато дланта му се разрани и прокървя.
Неговият син. Имаше си Джейми. Кръстен на баща му? Какво ли се опитваше да докаже Риса? Дали беше добре?
Стисна зъби, припомняйки си колко зле се чувстваше майка му. Сети се, че съпругата му е млада жена — здрава и силна. Измъчваше го мисълта, че всяко раждане е опасно. Би трябвало да е добре. Ако имаше някакви лоши новини за Риса, Ларсън щеше да е невероятно доволен да му ги съобщи.
Отново огледа стените. По дяволите! Ще се измъкне оттук! Ще отиде на юг и някак си ще вземе сина си със себе си. А що се отнася до жена му… и за нея имаше някой и друг план.
Ангъс Магий никога не бе предполагал, че може да съжалява, задето дъщеря му бе във Вашингтон. Особено след като току-що му бе родила първото внуче.
Не че можеше да бъде често с нея. Войските му се намираха южно от града и му трябваше много време, за да стигне до градската си къща, където живееше дъщеря му, която бе доведена под ескорта на морския командир, осъществил залавянето на „Лейди Варина“. Риса беше бясна и когато Ангъс я запита какво е правела на бунтовнически кораб, тя му отговори, че е пожелала да роди детето си в имението на своя съпруг.