— Но сега отново си на Север, Риса. Детето е и твое. И аз съм му дядо наравно с мистър Джеймс Макензи. Трябва да останеш! Коледа е, а и бебето е новородено. Пътуването може… честно казано, можеш да пострадаш и да убиеш бебето.
Риса имаше здрав разсъдък. Почти. С изключение на факта, че го изгуби, след като се забърка с морския капитан от Конфедерацията.
— Мислех да остана, татко. Нямам друг избор, но… по дяволите! Мога да съм предана янки, без да предавам съпруга си: освен това не съм го сторила, татко! Нямам нищо общо със залавянето на кораба, а всички във Вашингтон не спират да ме измъчват заради арестуването на Джером! Това е ужасно. Не знам кой предизвика всичко и въобще какво става!
Ангъс се поколеба, защото не искаше да налива масло в огъня.
— Дъще, в тази война е пълно с шпиони! Това трябва да ти е ясно! Ти се отнасяше приятелски с онази пропаднала жена Роуз Грийнхау, приятелката ти Алена беше шпионка… Риса, сигурно някой те е наблюдавал и е знаел какво ще предприемеш. Сега няма значение. Единственото, което има значение, е твоето бебе.
— Да, знам.
Значи все пак беше благоразумна. Коледата беше щастлива за него, защото се роди внукът му.
О, а какъв внук имаше само! Момченцето бе самата прелест: здраво, огромно, ревящо и гукащо от самото начало. Даваше на всички да разберат, че когато не изпълняват желанията му, е много нещастно. Роди се с гъст кичур тъмнокестенява коса и огромни любопитни очи. Очите на баща му, реши Ангъс — дълбоки, кристалносини, но без морскосиния оттенък в очите на Риса. Ангъс знаеше, че бебешките очички се променят, но имаше чувството, че при Джейми ще си останат такива.
Родилните мъки на Риса се оказаха завидно леки. Не крещя, не плака, не се държа истерично — роди в стоическо мълчание, показателно за настроението й напоследък. Откакто беше пристигнала след пленяването на „Лейди Варина“ във водите на Флорида, неуморно действаше чрез петиция за помилване на членовете на екипажа, откарани в затънтения нюйоркски затвор. Писа на Джулиън Макензи, на Алена, Сидни и на родителите на Джером, но не направи и най-малък опит да види мъжа си, съзнавайки, че му е наложена стриктна забрана за посещения. Разбираше, както знаеше и Ангъс, че мъжът й е убеден, както и всички останали, че тя е причинила неговото залавяне и това на кораба му. Може пък да не насилваше съдбата, защото просто не искаше да го види.
След това се роди детето.
За Ангъс дъщеря му бе по-красива от всякога, благословена с блясъка на майчинството. Трапчинките по лицето й се бяха задълбочили деликатно, от нея лъхаше зрялост, която я правеше изключително чаровна. Винаги уравновесена, сега бе величествена. Вземаше решенията твърдо и ги материализираше със скорост, с която би се гордял всеки генерал. Риса научи, че Иън е във Вашингтон за нови нареждания и му изпрати по куриер писмо, в което му предлагаше да стане кръстник на детето й — както тя бе кръстница на неговото. После разбра, че зълва й, Сидни Макензи, е също наблизо, зад вражеската линия, със затворник, който очаквал да го разменят. Сидни не можеше да дойде във Вашингтон или не желаеше, но нямаше начин да откаже да стане кръстница на собствения си племенник, и Риса не се поколеба. Уреди пропуските и документите. Кръщенето на Джеймс Магий Макензи щеше да се състои в малка църква в околностите на Манапас.
На Ангъс направо му се дощя да зашлеви младата мис Сидни Макензи. Макар да бе полковник янки, тя посрещна братовчед си Иън с горещи прегръдки и привързаност. Остана студена като лед към Риса по време на цялата церемония, въпреки че сякаш направо се влюби в новия си племенник. Риса нямаше намерение да се оправдава пред Сидни. Държа се любезно и сърдечно и когато най-после кръстиха Джейми, всеки тръгна по своя път — Риса, Ангъс, Иън и Джейми към Вашингтон, а Сидни обратно към вражеската линия.
За Ангъс бе същински ад да види Риса толкова разстроена, макар и криеща чувствата си.
— Дъще, какви са плановете ти? — попита той мрачно в деня, когато язди до дома си, за да отпразнуват едномесечния рожден ден на Джейми. — Мога да помоля за паспорт, ако желаеш да видиш мъжа си…
— Не, благодаря, татко. Разбрах, че можел да пише на родителите си, но аз нищо не съм получила от него.
— Е?
— Смятам да подавам петиции, докато освободят екипажа на „Лейди Варина“. Ще се грижа за сина си и ще си намеря работа в болницата. А може пък, след като постоянно ме обвиняват, да си потърся работа като шпионка на Съюза.