— Накарал сте я да се омъжи за вас?
Джером хвърли сух подигравателен поглед на Ангъс.
— Това ми изглеждаше единственото правилно решение при създалите се обстоятелства. Особено след като Иън ми каза, че е отнесъл удар по челюстта си от вас, а е знаел дяволски добре, че вината не е негова. Разбира се, генерале, можете да бъдете сигурен, че той прехвърли бурните ви чувства върху мен. Тогава не бях достатъчно бърз, за да парирам Иън, удар в челюстта, от негова страна, беше последното нещо, което очаквах. Ето защо реших да уважа вашето мнение като баща.
— Заслужихте си го.
— Не, мистър, не съвсем. Дамата пропусна да ме уведоми за своето положение. Всъщност тя ясно ми показа, че не съм облечен в подходящия цвят, който да отговаря на нейните изисквания. Обяви, че не иска да има нищо общо с мен. Търсеше мъж в синьо.
— Дъщеря ми не ви е предала, капитане.
Макензи наклони глава.
— Това, мистър, е ваше мнение.
— Капитан Макензи, казвам ви, дори и аз не знаех какво се е случило на Сейнт Огъстин, докато не стана твърде късно. А що се отнася до другото…
— Отишла е нарочно при брат ми, за да разбере за плановете на моя екипаж. Странно, че е била на борда, когато са го пленили, само няколко дни по-късно.
— Мистър, това не означава…
— Мистър, позволете ми да не се съглася. Вижте — рече Макензи нетърпеливо, — вие сте генерал на Съюза. Дъщеря ви отново спечели вашето благоразположение. Случилото се не би трябвало да ви засяга.
— Това, което ме засяга, е, че наивната ми дъщеря е влюбена във вас.
Макензи го погледна учудено.
— Е, мистър, смятам, че поне за това можете да бъдете спокоен!
— Млади човече, отнасяте се пренебрежително към дъщеря ми…
— Съжалявам, генерале. Но обърнете внимание на факта, че съм в затвора — поколеба се за миг Джером и на Ангъс му се стори, че най-после видя блясък в очите на този мъж — Тя добре ли е?
— Изключително добре.
Джером кимна. Ангъс осъзна, че колкото и старателно да контролираше чувствата си, капитанът е загрижен.
— Раждането на дете е изпитание. Винаги съм си представял, преди войната, разбира се, че ще присъствам на раждането на децата си редом до своята съпруга. Справи се без никакви трудности? Наистина ли е добре?
— Не бих ви лъгал за здравето на дъщеря си, мистър.
Макензи кимна, свеждайки поглед.
— Е, генерале, не съм сигурен за какво сте дошъл, но… — внезапно спря, но после продължи: — Трябва да ви кажа, че каквито и доводи да имате срещу мен, аз съм дълбоко разочарован, че ги използвахте срещу семейството ми.
— За какво говорите?
— Ами, получих вашето писмо, това, което беше предадено на брат ми Брент и ме заплашваше със смърт, но преди това получих бележка в Ричмънд, в която имаше закани към цялото ми семейство. Скоро след това някой направи странен опит да отвлече сестра ми Сидни.
Ангъс се изправи в цял ръст.
— Как смеете, мистър!
— Генерале, казвам ви…
— Не оспорвам истинността на вашите думи, но как си представяте офицер с моя ранг и положение да нарани младо момиче…
— Мистър, замесена бе собствената ви дъщеря — напомни му Макензи.
Но Ангъс разтърси гневно глава.
— Това, което имам срещу вас, не засяга никой друг!
Макензи го гледаше изпитателно, докато очевидно прие думите му за истина.
— Чудя се тогава…
— Навсякъде имате врагове, млади човече. И, изглежда, че са жестоки и не се спират пред нищо.
— Наистина така изглежда.
— Не бих позволил и косъм да падне от главата на сестра ви, освен ако не носи южняшко сиво и не се цели в мен на бойното поле.
— Сигурен съм, генерал Магий.
— Хубаво тогава.
Макензи отново се поколеба, като не сваляше очи от тъста си.
— Бихте ли ми разказали за моя син? — рече той тихо.
В очите му проблесна сълза, а в гласа му имаше огромно нетърпение.
— Ще бъдете горд и удовлетворен, капитан Макензи. Малкият Джейми е доста едър, сигурно тежи повече от пет килограма. Той е красиво дете с гъста тъмночервена коса и има вашите очи. Сега мога да го кажа със сигурност: не спира да расте. Може да се опитам да го доведа тук…
— Не — отсече Макензи. — Не, благодаря, мистър. Не искам сина си в затвора.
— Както желаете. Колкото до Риса…
— И нея не искам да виждам тук — хладно отсече Джером.
Ангъс се поколеба.
— А какво ще се случи, ако останете в затвора до края на войната?
— Няма. Може да отнеме още няколко месеца, но ще ме разменят. Вярвам, че размяната се подготвя.
— Честно казано, без капчица злонамереност се моля престоят ви тук да е по-дълъг. За Юга няма никакъв шанс да спечели войната, ние сме далеч по-силни и аз вярвам, че бог е на наша страна. Не искам да ви обидя, мистър. Трагедията на тази война е, че южняшките воини са невероятно смели, почтени и добри стратези! Протакат неизбежното и прибавят още жертви. Но съзнавам, че всеки разбира благородството по свой собствен начин, затова ще се моля да останете в затвора.