— Генерал Магий — продума с равен глас Джером, — имайте предвид, че ние водим различни войни. Вашата цел е да ни завладеете. Ако Югът се бореше да превземе Вашингтон, всичко отдавна да е свършило. За нещастие една от нашите задачи е да удължим болката, която понасяме, и да изтощим гражданството на Севера. Ако хората въстанат срещу политиците, всеки ще тръгне по своя път и ще открие свой свят. Точно както колониите се отърваха от Великобритания, Югът желае да се отдели от Севера.
Магий поклати глава.
— Няма да стане, капитане. Имам прекалено голям опит и виждам бъдещето. Линкълн е необикновен човек, борещ се с вълната от стрели, устремени към него. Бог знае, че е странен, но засега успява. Вярва пламенно в Съюза и в крайна сметка ще надделее.
— Ще видим.
— Опасявам се, че е така.
Макензи огледа Магий. Подаде му ръка.
— Благодаря ви, че дойдохте, мистър. За мен беше удоволствие да се запозная с вас след толкова много време.
— Иска ми се да беше на наша страна, синко.
— При цялото ми уважение, не мога. — Внезапно се усмихна и забележителното му лице грейна с неповторим чар, несъмнено подействал на дъщеря му. — Ако ми позволите, мистър, за мен ще е чест да ви наричам татко.
Магий кимна мрачно.
— Най-изненаданият тук съм аз, за мен също ще бъде чест да те наричам мой син. — Отдаде чест. — Грижи се за себе си, капитане. Може пък войната най-после да свърши.
Макензи отдаде чест на свой ред.
— Пазете се, генерале. И се грижете за сина ми, докато се върна.
— Ще изпълня молбата ти с най-голяма радост — съгласи се Ангъс. После се обърна към вратата и почука. — Стража!
Напусна килията, без да погледне назад.
Но когато излезе от затвора, посети един стар приятел, който се занимаваше с размяната на затворници. От него разбра, че зет му наистина е включен в графика за размяна.
— Той е по-специален случай, но един от нашите най-значими хора от известно време е задържан в Либи.
— Искам Макензи да остане в затвора — обяви Магий.
— А, защото е дръзнал да избяга с дъщеря ви, така ли, генерале?
Ангъс поклати глава.
— Не. Искам да остане жив и да отгледа внука ми, така и ще бъде.
Джером беше странно развълнуван от посещението на своя тъст. Магий беше стар педант, но, изглежда, притежаваше невероятна физическа и умствена сила.
Нямаше търпение да прегърне сина си. Да види лицето му. Въпреки че все още смяташе, че Риса трябва да бъде заключена във висока кула, му олекна, когато разбра, че е добре. Мъките, преживени от майка му след раждането на малката му сестричка, го бяха потресли.
За негова изненада, скоро след посещението на Магий отново го заведоха в стаята, където се запозна с генерала. Учуди се, че вътре има пейка, и тогава видя сестра си Сидни да седи на нея. Тя подскочи и нададе радостен вик, когато го зърна. Джером я притисна силно и я завъртя около себе си, невярващ, че тя е тук.
— Не знам какво става, Джером! — му рече Сидни, когато се отдръпна. После се намръщи на войника, стоящ на пост от вътрешната страна на вратата, сякаш той можеше да подслуша разговора им. — Всичко е уредено. Идвам направо от фронтовата линия с Джес, полковник Холстън, онзи янки, с когото се запозна в болницата. Преместиха го в Либи, после ще го разменят за теб, но после се озовахме тук, и всичко тръгна наопаки! Просто не мога да повярвам.
Джером погледна свъсено към войника, който нещастно сви рамене.
— Имате ли нещо против? Тя ми е сестра. Едва ли бих я наранил!
— Но, мистър…
— Войниче, имаме да обсъдим някои семейни дела.
— Мисис, всеизвестно е, че брат ви е самият дявол, така че, не се колебайте да ме извикате при нужда. Ще стоя пред вратата.
— Не се нуждая да ме пазите от собствения ми брат! — извика възмутено Сидни.
Войникът кимна и излезе от стаята.
— Е, поне за малко ще сме сами — усмихна се тя дяволито.
— Сидни!
— Съжалявам. Работата е там, че постоянно се месиш в живота ми.
— Аз съм твоят по-голям брат. Но кажи ми бързо, преди да са решили да ни прекъснат, във Вашингтон ли е Холстън?
— Не… не, няма да го прехвърлят, докато не е уговорена размяна. Но сега се отмятат и твърдят, че няма да те разменят, бунтовниците щели да решат за друг затворник!
Джером се свлече на пейката, прокара пръсти през косата си и стисна зъби.
— Проклет да е! Проклета да е и тя!