— Кой? — попита Сидни учудено.
— Магий. И Риса.
— Джером, знам, че Магий е най-отявленият янки, но аз се запознах с него и ми се стори почтен човек…
— Именно. Мога да те уверя, че се ползва с благоразположението на висшите кръгове тук и е настоял да не ме разменят. — Погледна я, свъсил вежди. — Запознала си се с Магий?
Сидни кимна.
— На кръщенето. О, Джером, още не съм ти разказала! Толкова се ядосах на жена ти, и бях готова да й откажа, но детето е и твое, затова се съгласих да бъда кръстница.
— На Джейми?
— Разбира се, о, Джером! Той е прекрасен. Изцяло се е метнал на теб. Един мъничък капитан Макензи с голям кичур коса! И с очите на Макензи. Можеш да ги различиш сред хиляди други! Той е чудесно бебе, Джером, наистина. Въобще не е хилав. На кръщенето беше само на няколко седмици, и вече беше наддал. Момченце с характер! Върнах й го с голяма неохота.
— Риса добре ли е?
Сидни се поколеба.
— Да, изглеждаше добре. Беше… много сдържана, резервирана и спокойна през целия ден. Пренебрегна нетактичността ми, а мога да те уверя, че бях много нетактична. Риса е толкова висока, толкова слаба и уравновесена! Не се учудвам, че… — Сидни отново се поколеба и сви рамене — успя да очарова всички.
— Баща й отрича да е замесен в случилото се — промърмори Джером.
— Говори ли с Магий?
— Да. Не можахме да разберем кой стои зад всичко това. — Той закрачи из стаята, после спря. — Сидни, трябва да се измъкна оттук.
— О, Джером, правя всичко възможно! Мама писа толкова писма, семейството на татко е готово да започне нова семинолска война. Иън също е раздвоен, но ми писа, че е по-добре да останеш в затвора до края на войната. При все това е сигурен, че ще намериш начин да избягаш, без значение…
— Да, и е прав. Ще можеш ли да дойдеш пак?
— Вярвам, че ще ми позволят.
— Утре? — попита той припряно.
Сидни кимна замислено. А Джером вече кроеше планове…
Антъни Хокинс от Мисисипи беше човекът, който даде най-добрата идея.
Седяха в общия двор, пиеха кафе и наблюдаваха мъжете наоколо, не изпускайки от очи охраната.
— Няма никакъв начин човек да се изплъзне оттук — забеляза мрачно Хокинс. — Трябва да си призрак или нещо подобно. Намираме се в сърцето на вражеската територия. Точно в центъра. Влязъл си в очите на неподходящ човек, и ще те застрелят като куче, преди да си направил и крачка.
— Е, признавам, ако открадна пушка и започна да стрелям по охраната, няма да се получи добре. Ще ми трябва цял военен завод.
— Единственият начин да излезеш от затвора, е просто да излезеш. Знаеш, като жените, които идват на свиждане.
— Хм.
Изведнъж Джером се изправи.
— Дали някой може да предаде съобщение на сестра ми? Хокинс се замисли, преглъщайки кафето.
— Старата баба на Рики Бойл идва всеки вторник. Тя може да предаде бележка на Сидни.
— Бабата на Бойл? — подсмихна се Джером. — Слабичка ли е?
— Слабичка? — изсумтя Хокинс. — Надвива ирландците с един замах. Изхранила е единайсет деца и децата на децата си с картофи по време на глада през 1849 година. Слабичка? За бога, тя е самият дявол, облечен в рокля!
— Много добре! Това е жената, която ми е нужна. Със сигурност тази прекрасна дърта ирландка има доста приятели — предположи Джером. — Мислил ли си да избягаш заедно с мен?
— Капитане, в това няма никакво съмнение!
— А други? Трябва да можем да им се доверим.
— Познавам всички от Мисисипи. Има и едно момче от Флорида, Робърт Грей. От армията на Дикинсън.
— Чудесно. Ще сме не повече от четирима, но това е достатъчно. Ти ще избереш другите двама, нетърпеливи да избягат и готови да се подчинят на нашите заповеди. А сега, слушай внимателно, ето начина, по който ще извършим бягството…
Нещата потръгнаха изумително добре — всичко вървеше по план, с изключение на това, че Сидни се сблъска с малък проблем.
В деня, нарочен за бягството, в затвора пристигна група ирландски дами, чиято мисия бе да дарят жалките бунтовници с мелодията на божието слово. Старата Морийн Бойл се бе дегизирала и доведе толкова много дами, че беше почти невъзможно да ги разгледаш, докато се суетяха наоколо, предупреждавайки надзирателите, че са апостоли на божието слово. Сидни се промъкна сред жените, но беше изключително изнервена, и когато приближи до Джером, му прошепна:
— Ще извършат размяната! Полковник Холстън бе върнат в града късно снощи. Освободили са един генерал от Елмира вместо теб.
— И какво? — попита той.
— Просто ми се иска… нищо. Иска ми се всичко да стане, както го запланувахме. Това е всичко.
— Ще стане! Ще видиш.
Когато приятелките на Морийн посетиха затворниците, четиримата, които възнамеряваха да избягат, получиха от тях дрехи.