Пяха химни. Изпяха толкова много химни, че надзирателите започнаха да се унасят. Ларсън даже хъркаше, подпрян на пушката си.
Когато жените решиха да си тръгват, охраната остана невероятно доволна. Напуснаха затвора, хванати ръка за ръка, като не преставаха да пеят весели песни.
От Джером не излезе хубава жена — беше прекалено висок. Но всички бяха прилежно избръснати. Джером бе надянал подходяща перука и шапка и бе сложил подплънки под дрехата, оформящи прелестен бюст. Когато се наведе, за да излезе през вратата на затвора, той чу коментара на Ларсън:
— Господи, сред божиите последователки имаше изключително грозни жени!
— Да бе, грозни! — додаде Сали О’Райли, привлекателна четиридесетгодишна жена с буйна червена коса и зелени очи. — Затова онзи затворник ни пощипваше цял следобед!
— Не е вярно! — протестира Морийн Бойл, ужасена.
— Напротив! Но приберем ли се, ще го смачкам с дамската си чанта — закле се Сали.
— Сега е по-добре да побързаме, бабо, нали? — обади се Рики Бойл, който също се съгласи да избяга с тях.
— Както кажеш, момчето ми. Хайде, дами, побързайте! — извика Морийн.
Стигнаха до къщата на мисис Бойл в центъра на града. Мъжете съблякоха женските одежди и любезните дами им предложиха дрехите на собствените си мъже — повечето от които мъртви, за голямо съжаление на Джером. Жените приготвиха голям обяд, включващ месо, кифлички, ястия от картофи и горещ ябълков пай. Сега трябваше да запазят спокойствие и да не напускат града преди здрач. Ако тръгнеха по-рано, щяха да ги разпознаят сред тълпата. Ако е твърде късно, в града ще плъзне слух, че са избягали от затвора, когато забележат тяхната липса. Правеха проверка рано сутрин и преброяване късно вечер.
Точно по здрач трябваше да се промъкнат до товарния вагон, пълен с трупове, заминаващ на юг. Такива вагони рядко биваха спирани и проверявани от заставата.
Вашингтон беше гъсто населен с поддръжници на Юга. Джером се зачуди дали Линкълн си дава ясна сметка колко са много. Когато се стъмни, те напуснаха къщата на Бойл, промъкнаха се тихо по улиците един по един, скрити в сенките. Стигнаха до железопътния възел близо до моста, откъдето щяха да потеглят към Вирджиния. Едва тогава Джером разбра, че Сидни е изостанала назад.
Сидни се оказа напълно неподготвена за акцията. Страхуваше се — цял ден се тревожеше и изживя истински ужас! Не бе и помисляла, че ирландките ще успеят да измъкнат мъжете от затвора. Сигурна беше, че надзирателите ще забележат извисяващата се над всички фигура на Джером и ще познаят, че не е жена. Но той излезе оттам, без да бъде последван нито от охраната, нито от войници, нито пък от цивилни граждани. Докато вървеше по улицата редом с мъжете, Сидни усети как нещо я сграбчи и повлече в тъмнината.
Опита се да извика, но нечия ръка запуши устата й и от нея се изплъзна само слаб стон. После чу глас, който я предупреди:
— Мис Макензи, слушайте ме внимателно! Още сега мога да повикам охраната и гарантирам, че всеки един от избягалите бунтовници ще бъде застрелян на място — включително и вашият брат! Но мога и да си замълча и да отидем някъде да си поговорим.
Още преди да я пусне, преди да го погледне, тя знаеше, че похитителят й е Джес Холстън — наскоро освободен от плен. Също така знаеше, че не бива да издава нито звук.
Брат й щеше да се върне за нея. Полковникът щеше да умре, преди да е успял да й причини каквото и да било.
Когато той разхлаби хватката, Сидни се обърна и изгледа косо Джес. Прелестните й очи хвърляха гневни мълнии.
— Ах, ти, мръсно копеле! Брат ми Брент ти спаси живота, аз се грижех за теб толкова месеци, а ти, глупак такъв, ме заплашваш с…
— Млъкни, Сидни, и слушай какво ще ти кажа! — отсече той, а очите му с цвят на лешник блестяха на светлината на газената лампа. — Ако исках да причиня зло на капитан Макензи, досега щях да го направя.
— Тогава…
— Възнамерявам да го оставя да си иде. Той избяга чрез измама. Това го знае всеки и на Север, и на Юг. Всъщност исках да предам на Джером, че жена му е на гости при баща си в лагера край Фредериксбург, където генералът се е установил с хората си и се подготвя за пролетната кампания.
— Е? — настоя Сидни.
— Ти няма да ходиш с него!
— Какво?
— Той рискува живота си. Повечето янки не биха наранили жена, но ще те хванат заедно с него и може да попаднеш в престрелка… Мъжете невинаги носят отговорност за това, което вършат.
Джес Холстън, висок и снажен в тъмнината, кимна с глава, сочейки Джером, който се беше върнал да търси Сидни.