— Мис Макензи, ще му кажеш, че предпочиташ да останеш в града, че може да се върнеш на Юг безопасно с редовни военни паспорти по всяко време. Разбра ли? Въоръжен съм. Нося два колта с по шест патрона всеки.
Сидни го гледаше невярващо. След всичко, което направи за този мъж! Но…
— Сидни!
Чу гласа на брат си и хукна по улицата, нетърпелива да го посрещне, преди да я е видял с Джес.
— Джером, съжалявам, толкова съжалявам, но реших да не идвам с теб.
— Какво? Сидни, не мога да те оставя тук — разсърди се той.
— Не, почакай, трябва да ме изслушаш. Джером, това е единственият логичен изход! Не ми се налага да напускам града. Аз не съм затворник. Дойдох тук за размяната на един янки. Не ми е нужен претекст, за да се върна. Само ще те бавя.
Джером разтърси глава.
— Сидни, не мога да те оставя насред улицата сама…
Сидни застина на място, съзнаваща, че Джес Холстън, излязъл от сенките, пристъпва напред, за да се срещне с Джером. Капитанът само леко повдигна вежди, запазвайки спокойно изражение. Сините му очи потъмняха като абанос и станаха тесни като резки.
— Бих умрял за нея, капитане! — каза Джес решително, застанал зад Сидни с ръце върху раменете й. — Но, рискува да я ранят, чакат я големи опасности, ако тръгне с вас. Знаете, че съм прав, капитан Макензи.
Джером не сваляше поглед от Джес. Сидни беше смаяна, че Джес дори не потрепера под изгарящия взор на брат й. Джером имаше способността да изглежда толкова див, колкото изрисуваните с бои воини, вземащи скалпа на врага си.
Но изведнъж брат й се обърна към нея.
— Сидни, той е прав. Ако избягаш с мен, ще трябва да се изправиш пред много опасности. Вместо това можеш да се върнеш по собствена воля и по друг маршрут. Ако това е твоят избор. Освен това, ако си знаела, че Джес Холстън ще бъде тук, можеше да споделиш тази информация с мен!
Сидни се насили да се усмихне, като навлажни устни с език. Естествено Джером си помисли, че срещата им е била уговорена. Брат й не биваше да се усъмни, че е така.
— Съжалявам, Джером. Не мислех, че ще му се довериш. Все пак той е враг.
— Току-що казах на Сидни, капитан Макензи, че жена ви е във Вирджиния. Войските на Магий лагеруват близо до Фредериксбург.
Джером го изгледа удивено с нарастващ интерес.
— А синът ми? Знаете ли къде мога да го намеря?
— О, мистър. Грижовната майка рядко изоставя чедото си.
Джером кимна утвърдително.
— Благодаря. Поверявам сестра си на вашите грижи. Такова бе нейното решение, много по-безопасно отколкото да ме придружи. Холстън, ако й се случи нещо лошо, без значение, че сме във война, ще те открия!
— Извиках ли охраната, капитане? — попита Джес. — Направих ли нещо, за да попреча на вашето бягство? Дълбоко задължен съм на семейството ви. Но по-добре вървете, преди да сте изпуснали останалите!
— Сидни? — рече Джером с мъка в гласа си.
Тя се хвърли в прегръдките му.
— Върви, Джером, моля те, върви. Повярвай ми, с мен всичко ще бъде наред.
Той кимна и я пусна. После подаде ръка на Холстън.
— Пазете я!
Джером още веднъж срещна погледа й. Сидни успя да се усмихне, мушна ръка в ръката на Джес и се облегна на гърдите му.
Джером се усмихна в отговор, кимна едва забележимо и се обърна. Втурна се в сенките и скоро бе погълнат от тъмнината.
Сидни почака, докато се увери, че си е заминал. После се обърна към Холстън, а в очите й напираха сълзи. Повдигна се на пръсти, мъчейки се да го зашлеви с все сила.
— Неблагодарник! Мръсник! — обвини го тя. Но той я хвана за ръката и я притисна до себе си.
— Адски много съжалявам, Сидни, просто не мога да ти позволя да поемаш такъв риск.
— Чудесно. Сега вече можеш да ме оставиш.
— Не.
— Не! Как така не?
— Не значи не! — разтърси глава той, загледан в очите й. — Опасявам се, че не мога. Това е положението. Ще дойдеш с мен. Току-що се заклех пред брат ти, че ще те пазя.
— О, не ставай смешен! Как…
— Млъкни, Сидни! — отсече Джес и вдигна на ръце, после я метна през рамо. — За твое добро е, мис Макензи. Дали ти харесва, или не, няма значение. Идваш с мен.
— Няма. Ще викам за помощ…
— Викай, а аз ще съобщя, че група бунтовници са избягали през реката. По дяволите, Сидни, стой мирно и млъкни!
Със стиснати зъби, уплашена до смърт, Сидни реши да мирува. Засега.
17
Риса ненавиждаше тишината на нощта. Преследваха я сънища, в които преживяваше събития от своя живот отново, и отново. Не че можеше да промени нещо. Беше янки и вярваше, че мощта на новите американски щати се крие в тяхното обединение. Също така беше сигурна, че никой на този свят няма право да притежава друго човешко същество. Единствено бог можеше да притежава нечия душа.