В един дълъг мразовит априлски ден Риса се върна в палатката си след работа. Откри Реба — свободна мулатка, наета от генерала да им прислужва, да крачи из палатката с Джейми на ръце. Явно детето беше разстроено, защото пищеше пронизително.
— Какво се е случило? Какво има? Да не се е ударил? — попита Риса притеснено и го взе от ръцете на Реба.
Слугинята, висока, слаба и изключително способна жена, се изправи и подсмръкна.
— Мис Риса, момченцето е гладно. Вие ми казахте, че ще се погрижите за него, а и не съм кърмачка. Съжалявам, че продължава да плаче, но няма друг начин. Дали не се е наранил! — възрази тя. Не и в мое присъствие, мисис!
— Реба, извинявай! — засмя се Риса, доволна, че е отново при сина си.
— Доста е пълничък и когато огладнее, вика, колкото му глас държи!
Риса разкопча шестте копчета на дневната си рокля и приближи детето към гръдта си. Когато я захапа с малката си устичка, тя почувства същата тръпка на майчинството, която преминаваше по тялото й всеки път, и в тези моменти Риса направо обожаваше сина си.
— Прости ми, Реба, но днес имахме няколко операции.
— Скъпа, не ми дължите никакви извинения, просто трябва да знаете, че синът ви има силна воля, огромни бели дробове. Да ви приготвя ли нещо за хапване? Или желаете да изчакам, докато момченцето заспи?
— Не, добре съм…
— Нуждаете се от цялата си сила, щом кърмите дете като вашето. За вечеря имаше печено. Едно от момчетата беше отишло в гората и убило елен. Ще ви донеса да хапнете и ви оставям. Измийте се, докато водата е още топла. На леглото съм сложила нощница.
— Благодаря ти, Реба — топло се усмихна Риса.
Джейми бързо напълни стомахчето си, оригна се, демонстрирайки липса на каквито и да било маниери, и заспа доволен. Сигурно се бе изтощил да плаче за своята вечеря, но Риса беше толкова уморена, че се зарадва. След като бебето заспа дълбоко, почувства, че е много изгладняла. Погълна с лекота печеното, което Реба й беше оставила на шкафа.
— Мисис Макензи!
Викът дойде отвън, пред палатката. Риса остави купата на масата, повдигна платнището и излезе навън. Майор Алин, един от офицерите на баща й, стоеше и чакаше. Когато тя се появи, той козирува чинно.
Риса го поздрави на свой ред, чудейки се защо Алин винаги й отдава чест.
— Мисис — рече той, — плъзнал е слух, че капитан Макензи е избягал от Олд Капитол.
По тялото й мигом преминаха ледени тръпки. Слух. А дали беше верен? Молеше се да е жив, макар че със сигурност рискуваше живота си. За да дойде на Юг трябваше да прекоси съюзническите линии. Ако го забележат, дали биха го застреляли хладнокръвно?
— Слух? — опита се да изрече на глас.
Алин я погледна, после сви рамене сконфузено.
— Чухме го от няколко бунтовнически дезертьори, затова не е много сигурно. Баща ви ми нареди да ви уведомя за положението. Иска да се приготвите за тръгване още утре.
— Но, майоре…
— Заповед на генерала. Тревожи се за вас.
— Намирам се в центъра на съюзнически лагер, майоре. Никой не може да проникне дотук, за да ме отведе — отвърна Риса, макар да я преследваше странно предчувствие. Джером вече бе идвал веднъж в лагер на янките.
— Баща ви иска да заминете…
— Е, майоре, благодаря ви. Моля, предайте на баща ми, че ще обсъдим въпроса утре.
Той козирува отново.
— Пред палатката ви ще има охрана за през нощта.
Риса също му отдаде чест, макар че не носеше военна униформа.
— Благодаря ви, лека нощ.
— Не се притеснявайте, обградена сте от янки!
Тя се върна в палатката и треперейки, седна на единия край на леглото. Знаеше, че Джером ще намери начин да избяга, и се страхуваше от твърдата му решителност.
Сега единствено можеше да се надява, че този път няма да се промъкне като дива котка, бягаща неуморно от преследвачите. Трябваше да измине дълъг път през вражеската територия. Ужасно се страхуваше за него. А дали не трябваше да се страхува и за себе си? Баща й, който се бе запознал с Джером, държеше тя да замине с него. Заради собствената й безопасност. Генералът явно бе видял с каква ярост съпругът й я бе проклел.
Тук беше в безопасност — в центъра на лагера с хиляди войници. Тази нощ пред палатката щеше да пази часовой. Джером не би рискувал да дойде — ще си припомни как го плениха на Сейнт Огъстин, който още се намираше под управлението на янките. Не би искал да го хванат и да го отведат отново в затвора.