— Джером, той има нужда от мен! — занарежда тя.
Очите му станаха безмилостни и той изпъшка от раздразнение. Наведе се и й подаде детето.
Когато го хвана здраво, Джером стисна китката на ръката й и я изтегли на седлото пред себе си. Малка победа, помисли Риса. Спечелена, и тутакси загубена.
Защото ръцете му, обвиващи тялото й, бяха топли, силни и могъщи. Усети кожата му върху гърба си — изгаряше я като огън. И нещо я жегна отвътре.
Но сърцето му, биещо с насечен и отривист ритъм, сякаш беше от камък.
18
Същата нощ те останаха в изоставена плантация, която очевидно още не бе открита от преследвачите. Когато пристигнаха, стана ясно, че хората, които някога бяха поддържали тази прекрасна старинна къща, просто си бяха отишли — в официалната гостна беше оставена чаша чай върху масата от черешово дърво. Гардеробите и куфарите бяха пълни с дрехи. Килерът бе препълнен с буркани и консерви, дори в зимника имаше месо. Явно робите се бяха разпръснали, вземайки със себе си малко или нищо. Бяха останали само паяжини, плъхове и паяци.
Риса спеше с Джейми в най-малко прашната стая. Преди да си легне, прекара часове в чистене. Застла леглото с чаршафи, които откри в шкафа. Това се оказа тъжно занимание. Докато бършеше праха от полицата над камината, й се стори, че най-после е разбрала тайната на празната къща. Натъкна се на писмо, което уведомяваше някоя си мисис Евърет Доленц — очевидно останала сама, след като съпругът и синът й поели на война заедно с кавалерийски батальон, че и двамата са убити в битката при Шарпсбърг, щата Мериленд. Всичко изглеждаше така, сякаш жената току-що бе излязла от къщата, веднага щом е получила писмото; все едно бе почувствала, че не е останала нито една причина да остане в дома си. На полицата имаше няколко семейни снимки — баща, всяващ страхопочитание, кротка жена и симпатично младо момче.
Риса се помоли за всички тях, преди да си легне призори. В молитвата си изказа надежда, че семейството няма да има нищо против, че ползват къщата им. Помоли се също баща й да не се поболее от мъка.
Не забрави да се помоли и за скорошния край на войната. Зачуди се дали би могла да понесе загубата на съпруга си и на детето си; дълго лежа будна, нещастна, съзнаваща, че войната може да продължи дълго и е възможно да загуби всички, които обичаше.
Спеше сама с Джейми. Очевидно Джером не искаше да бъде с нея; не го бе виждала от вечерта, когато й помогна да слезе от коня. Тогава я бе предупредил, че ако се опита да избяга с Джейми, горчиво ще съжалява.
След като събуди и нахрани детето, Риса се зае да му шие нови пеленки. Претърси куфарите на мисис Доленц за дрехи. Остана много доволна, когато откри, че жената е имала нейния ръст и фигура, и че не бе трудно да открие бельо и една проста памучна рокля, която щеше да свърши работа за из път. Не знаеше кога Джером възнамеряваше да тръгне, нито колко време ще пътува. От долния етаж идваше апетитен аромат на храна. Риса бе твърдо решена да се приготви да тръгне веднага щом я извикат. Подреди внимателно новите дрехи в една пътна чанта, после седна на бюрото на мисис Доленц и й написа писмо, в което и съобщаваше как е, какво е взела и обещаваше да заплати дължимото, когато се срещнат.
Изпълни я неясно чувство на неудобство, когато привърши с писмото. Обърна се и видя Джером, застанал на прага. Косата му беше мокра, страните му — гладко избръснати и, изглежда, бе намерил чисти дрехи — носеше тъмни панталони, чиста абаносовочерна риза, тъмносива жилетка и военноморски шинел с нашивки на раменете. Очите му я гледаха непроницаемо, чертите на лицето му останаха равнодушни.
Щом видя Джейми да рита и да размахва малките си ръчички върху леглото, той веднага отиде при него, сядайки от едната му страна. Позволи на детето да обвие топчестите си малки пръстчета около неговите. Застанал с гръб към Риса, той попита:
— Какво правиш?
— Пиша на господарката на къщата.
— Откъде знаеш, че има господарка?
— Намерих писмо, с което й съобщават, че семейството й е избито.
Обърна се към нея и учудено повдигна вежди.
— И какво й написа?
— Ами, че съм взела някои от нещата й и че ще се разплатим възможно най-скоро.
Джером хвърли поглед към Джейми.
— Не е било необходимо да си правиш труда. Скоро или бунтовниците, или янките ще открият това място и ще изнесат всичко.
— Но ако не го открият — настоя Риса, — тя може да си дойде някой ден. Тогава ще разбере, че не целият свят е жесток и покварен.
— Но войната наистина е ужасно покварена, и това е самата истина — възрази Джером, но думите му прозвучаха много повече уморено, отколкото насмешливо или гневно. После стана. — Остави бележка, щом искаш. Вземи каквото пожелаеш и иди да хапнеш. До падането на нощта трябва да сме доста далеч оттук, а това ще изисква дълга изтощителна езда.