По-късно, когато се стъмни, Риса задряма. Събуди се от внезапна уплаха и видя, че Антъни е взел детето. Усети, че е спала на гърдите на Джером. Намираха се дълбоко във вътрешността на Вирджиния.
Джером си проправи път до охраняваната полоса, ограждаща армията на генерал Лий, и оттам ескорт ги придружи до конфедералния лагер.
Навред край лагерните огньове мъжете, които се чувстваха като у дома си, сновяха и приготвяха вечерята. Вдигаха се наздравици. После всички се строиха, за да поздравят юнаците, избягали от Олд Капитол — особено след като бяха предвождани от морския капитан, който успя да пробие блокадата, за да ги снабди с обувки, лекарства, оръжия и муниции. Първо ги отведоха в палатката на полковник Блаумт. Той почерпи мъжете с царевично уиски, а Риса с кафе от цикория. После, когато Джером и другите отидоха да се срещнат с командващите офицери, Риса и Джейми бяха заведени до удобна палатка, освободена специално за нея от един офицер. Вътре имаше легло, умивалник, сгъваеми столове и малко бюро.
Тя седна на леглото заедно с Джейми, благодарна за оказаното й внимание, макар да не забравяше, че е заобиколена от армията на Северна Вирджиния. На входа имаше охрана. Дали я пазеха, за да не избяга, или за да се попречи на някой разярен бунтовник да й стори зло.
Не беше минал и половин час, когато чу някой да я вика:
— Риса Макензи? Хей! Може ли да вляза?
Тя подскочи от учудване, притискайки Джейми до лудо биещото си сърце. Не знаеше защо е уплашена, не се досещаше кой бе произнесъл името й с такова уважение. Преглътна тежко.
— Да?
Платнището се вдигна и влезе някакъв мъж. Със сигурност беше от рода Макензи — зеленоок, с тъмна коса, много симпатичен. Чертите му се отличаваха със същите остри линии, издаващи индианската кръв на Джером и Сидни.
— Брент, ти ли си? — смутолеви Риса.
Той се ухили и протегна ръце към бебето.
— Да, аз съм. А това не е ли моят племенник?
Тя кимна, поколеба се за миг и му подаде вързопа. Брент седна на походното легло и започна да го оглежда. Джейми беше ангелче — досущ като при първата среща с баща си. Усмихваше се и гукаше на своя чичо.
— Страхотно момченце! — възкликна Брент. Военният му шинел беше износен и тук-таме се виждаха дупки. Ботушите му бяха изтъркани и протрити. Вдигна поглед и я изгледа изпитателно. После се усмихна.
— Е, май на пръв поглед идеалната съпруга за моя братовчед янки се оказа бич за Юга! — каза той лековато с цел да я подразни. — Сега разбирам защо. Ти си красива жена, нищо чудно, че създаде такъв хаос в семейството ми!
Риса изпъшка, дълбоко засегната.
— Опитах да помогна на Алена Макензи и оттогава преживях същински ад! — отвърна с равен глас, едва сдържайки гласа си. — А колкото до…
— Изглеждаш прекрасно — прекъсна я Брент. — Очевидно нямаш проблеми в работата.
Той беше доктор, и тя го знаеше. Въпреки това се изчерви.
— Да, всичко е наред.
Отново се надвеси над племенника си и започна да си играе с ръчичките му.
— Радвам се. Майка ми сигурно се е разболяла от притеснение без значение какво си направила. След като…
— Но майка ти е добре, нали?
— Много добре, доколкото знам. Преживя изключително трудно раждане с малката ни сестричка Мери. Естествено, моля се всички ние да преживеем войната, но брат ми дърпа дявола за опашката. Но е хубаво да знаеш, че има кой да продължи рода Макензи, каквото и да ни сполети.
— Моля те, не говори такива страшни неща…
— Но аз не съм песимист, а реалист — рече той, усмихвайки се на бебето. После се обърна към Риса. — Честно казано, чух противоположни мнения по твой адрес.
— Дори съм учудена, че са противоположни. Повечето от тях чисто и просто ме осъждат.
Брент се усмихна и на бузата му се оформи дълбока трапчинка.
— Войниците търгуват на бойното поле, а генералите от Севера и Юга, бивши състуденти, си изпращат подаръци един на друг, преди да започне артилерийският огън. Разменял съм ранени войници янки заедно със съюзнически лекари, които твърдят, че си по-добра от дузина санитари в лазарета. Според тях ти си уравновесена, умела и вършиш добра работа. И това си е нещо, като вземеш предвид колко стриктна е мисис Дороти Дикс, началник на съюзническите болници при наемането на медицински сестри. Изискванията са сестрите да бъдат над трийсетте, прости като тиквен пай и облечени като възрастни пуритански вдовици. Как успя да стигнеш до бойното поле?
Риса се усмихна.
— Аз съм дъщеря на военен. Била съм на десетки места с баща ми. Повярвай ми, жените подминават Дороти Дикс, като обикновено се обръщат направо към главния лекар. После започват да се грижат за своите роднини и за други войници. Странно, но аз съм се учила тук, на фронта, за което трябва да съм благодарна на баща си. Но — припомни му тя, — Алена често работеше с хирурзи, а доколкото разбрах, и сестра ти Сидни е практикувала в някои от болниците в Ричмънд.