— Конфедералните бързо разбраха, че сме в отчаяно положение. Наред с останалите мнения чух и това на Джулиън. Ако той мисли, че си добра, значи си добра. Искаш ли да ми асистираш?
Риса сбърчи чело.
— Сега? В тъмното?
— Утре сутрин. Искам да прегледам няколко пациенти, да видя дали мога да спася някой и друг крайник, преди да е започнало сражение и да съм се оказал принуден да кълцам хората като касапин — прибави Брент с горчивина.
Риса кимна бавно.
— Разбира се, ще ти помогна с удоволствие. Имам предвид, ако…
— Ако позволи брат ми? — попита той и тя беше сигурна, че се опитва да я провокира.
— Ако съм още тук — рече тя.
— Добре — Брент се изправи и неохотно й върна Джейми. — С нетърпение очаквам да ми асистираш. Лека нощ.
Той си тръгна, а Риса, капнала от безсънието и продължителната езда, се унесе заедно с Джейми върху походното легло. Тази нощ спа добре. В просъница дочуваше гласовете на Джером и брат му, идващи от съседната палатка. Отнякъде долетя и женски глас, явно на войнишка курва. Идваха от Севера и от Юга. Риса се молеше съпругът й да не е с някоя от тях; осъзна, че независимо от всичко пренебрежителното му отношение дълбоко я нараняваше. Обзе я отчаяние, прорязващо я като нож.
С мъка сподави вик на почуда, когато разбра, че в палатката й се извисяваше мъжка фигура. Не издаде нито звук и едва сега успя да го познае. Джером. Стоеше, наклонил глава в дълбоко размишление. Риса не смееше да мръдне.
След малко той се приближи и се надвеси над нея. Риса не отвори очи и се направи на заспала. Когато по-късно погледна, него вече го нямаше.
На сутринта пристигна Брент, придружен от мускулест санитар и набита жена с огромен бюст.
— Това е Мейзи Дарън. Тя ще гледа Джейми, докато отсъстваш — рече Брент.
Джейми беше нахранен и спеше; усмивката, която цъфна на лицето на Мейзи, убеди Риса, че спокойно може да остави детето в нейни ръце. Когато излязоха, хирургът я попита:
— Сигурна ли си, че можеш да го направиш?
— Дали съм сигурна, че искам да помогна при спасяването на нечий бунтовнически живот? — на свой ред попита тя.
Брент спря и я погледна открито.
— Да.
— Да, сигурна съм — отговори Риса.
Едва бяха започнали, когато към тях се присъедини още един асистент — Джером.
Докато наблюдаваше как двамата братя работят в синхрон, тя се замисли дали изобщо има нужда от нея. Въпреки огромната ледена стена между нея и съпруга й Риса откри, че се справя много добре в един екип с него. Все пак имаше достатъчно опит. Джером притежаваше силата, а тя уменията.
С напредването на деня Риса се впечатли силно от зет си. Въпреки бързината, с която трябваше да се оперира, той запази спокойствието и добрите обноски; раздели внимателно малкото количество упойка, разясни какви инструменти ще са му нужни и за какво служат. Квалифицираният санитар на Брент и Джером улесни работата много повече, отколкото Риса си бе представяла, и на моменти забравяше колко души участват в операцията. По едно време, когато тампонът не успя да спре кръвотечението на пациента достатъчно бързо, тя мигом се покатери на операционната маса и натисна с цяло тяло, докато тампонът бъде сменен и наместен отново. Свършиха работа по залез слънце. Риса беше капнала от умора. Седна на тревата, за да погледа снишаващото се слънце, и много се притесни, когато мъжът й дойде и седна до нея, предлагайки й сребърен термос. Тя го изгледа предпазливо.
— Бренди — рече той.
— Благодаря — Риса взе бутилката. — Да не би да е награда за това, че не успях да убия нито един бунтовник днес? Как можеш да ми се доверяваш в полевата болница?
Отпи от брендито, задави се и се закашля, докато течността слезе надолу до стомаха й. Джером дръпна бутилката от ръцете й и отпи голяма глътка. После я затвори и присви очи към залязващото слънце.
— Знаех, че няма да посегнеш на беззащитни мъже.
— О? — рече тя, а сърцето й заби от вълнение и надежда.
— Заобиколена си от хиляди бунтовници тук. Не би имала възможността — отговори Джером.
Риса се изправи и се отдалечи, но той също стана и преди тя да успее да направи и две крачки, я хвана за ръката, завъртя я на сто и осемдесет градуса, за да го погледне. Сигурна беше, че ще й се извини.
Но той не го направи.