— Тръгваме утре, рано сутринта.
— Къде отиваме?
— В Ричмънд — рече той и отмина.
Антъни, Рики и Робърт останаха при армията, като отново се присъединиха към своите роти. Антъни дойде да се сбогува с нея, докато си наливаше кафе край лагерния огън на следващата сутрин. Каза й, че след предстоящата битка ще ги разпуснат в домашен отпуск за един месец. Той участваше във войната още от първия ожесточен сблъсък между Севера и Юга и му се полагаше почивка. Разчувствана от думите му, Риса го прегърна импулсивно за довиждане и чак тогава видя, че Джером се е облегнал на едно дърво, дъвчейки стръкче зелена трева, и я наблюдаваше. Не каза нито дума, но се изправи и се отдалечи.
Наистина имаше да й каже много малко, докато яздеха върху огромния черен кон, който измина със скоростта на стрела останалото разстояние до Ричмънд. Разбра, че програмата включваше обсъждане на положението на Джером със секретаря на фронта Малъри. Но когато наближиха Ричмънд, отвсякъде започнаха да прииждат тълпи и Риса с огромно раздразнение разбра, че мъжът й е герой. Репортерите се надпреварваха да му задават въпроси за Олд Капитол, за неговото бягство и за дните, през които успешно пробиваше блокадата. Джером имаше дар слово, призна Риса с неохота — любезен и сдържан във всичките си отговори, и особено очарователен за малките деца.
Веднага щом пристигнаха, Джером я изостави, обяснявайки, че войниците ще се погрижат за нейните удобства, докато той се занимава с военни дела. Един по-възрастен войник със стоманеносива коса и с мъдри кафяви очи бе нейният придружител. Но тя имаше чувството, че той е много повече от обикновена охрана — бяха го предупредили изрично да я пази като очите си. Името му беше Алфред Мор и той заведе Риса и Джейми в приятен пансион близо до Белия дом на Конфедерацията. Обясниха й, че Джером ще отсъства още дълго време. Бе събрал огромно количество информация по време на своя плен и пътуването си на юг.
Оказа се, че ще я охраняват денем и нощем. Тя започна да обикаля нервно из стаята. Донесоха й вечеря. После лейтенант Мор я попита дали би желала да й донесат корито за баня. Идеята й прозвуча чудесно, и тя се съгласи. Наслаждава се на водата, докато тя изстина съвсем. Но макар да бе вече късно, Риса се почувства прекалено неспокойна, за да заспи.
Беше отворила прозорците, за да влезе пролетният въздух. Изведнъж чу музикална мелодия, идваща неизвестно откъде. Отначало й се стори неподходяща на фона на мрачната война. Прекрасният валс свърши и започна жига. Накрая изпълниха „Дикси“, а след нея „Вони, синьото знаме“. Риса слушаше музиката, облегната на прозореца и потропваше ритмично с крак по пода. Зачуди се откъде ли идва. Когато погледна надолу към улицата, тя видя Белия дом на Конфедерацията и много карета, чакащи отвън. Изведнъж забеляза съпруга си, който беше застанал пред главния вход на верандата. Беше в компанията на двама мъже: единият дребен, в цивилни дрехи; другият — малко по-висок, с униформа. Имаше и една жена.
Първата й реакция беше силна, безразсъдна ярост. Джером се оказа на прием и флиртуваше, а Риса стоеше заключена в тази стая, сама в столицата на врага.
Поколеба се за миг, после тихичко отвори вратата. Лейтенант Мор го нямаше. Вместо него пред вратата пазеше млад редник, който придружаваше лейтенанта по-рано през деня. Седеше на един стол, опрян до стената, с глава, облегната назад. Дремеше.
Риса внимателно затвори вратата.
За нещастие от плантацията тя бе взела дрехи за път, а не и за бал. Нямаше нищо по-елегантно и представително. Все пак една от нощниците беше поръбена с дантела над гърдите. С едно бързо отстраняване на ивицата плат над дантелата, Риса се сдоби с изключително смело вечерно деколте. Тъй като кърмеше, бюстът й бе едър и достоен за възхищение. Повдигна сръчно косата си и забоде само една фиба. Така огнените й къдрици падаха свободно и докосваха шията и раменете. Отстъпи пред огледалото на дрешника; щипна леко бузите си и внимателно започна да оглежда своето отражение. Липсваше й прилична долна фуста, но живееха в условията на война и малко жени успяваха да вървят в крак с модата. Да се облече прекалено модерно, със сигурност би било проява на лош вкус, особено в Юга. Риса бе твърдо решена да отиде на бала.
После си помисли, че е полудяла. Изглежда, Джером познаваше твърде добре брюнетката, овесена на ръката му. Освен това Риса бе генералска дъщеря, а генералските дъщери вдъхваха респект и от двете страни на фронта. Взе Джейми и отиде на пръсти до вратата. Отвори я предпазливо, едва дишайки, от страх, че синът й може да се събуди. Но Джейми сякаш усещаше духа на приключението — или глупостта!, — която бе обхванала Риса, и остана тих като ангелче. Забърза надолу по стълбището и излезе през входната врата.