Белият дом се намираше две пресечки по-надолу по улицата. Риса измина разстоянието почти неусетно, но когато пристигна, Джером го нямаше на верандата. Докато стоеше нерешително отпред, една висока, приятно закръглена тъмнокоса жена с бляскави очи и симпатична физиономия се приближи откъм страната на къщата.
— Здравейте, скъпа, изглеждате толкова тъжна и нерешителна! Мога ли да ви помогна?
Риса понечи да отговори, но гласът й изневери и я обзе неочаквана паника. Нямаше как да се измъкне. Познаваше жената. Познаваше я много добре, защото преди да стане президент на Конфедерациите американски щати, Джеферсън Дейвис заемаше длъжността военен секретар и баща й често се бе срещал с него през изминалите години.
— О, Риса! — възкликна жената. — Риса Магий! Сега Макензи, нали? Разбира се, вашият капитан е вътре. Хайде, нека ви заведа!
— Мисис Дейвис, аз… — започна Риса, готова да се обърне и да избяга. Сякаш беше полудяла.
— Наричай ме Варина, скъпа. Както преди. Ще те представя на останалите. Не мога да повярвам, че съпругът ти се е лишил така лекомислено от твоята компания. Всъщност не мога да си представя някой мъж да те държи настрана. Това ли е първото ти дете? — рече тя, сочейки Джейми. После протегна ръце към него. — Може ли?
— Разбира се!
Варина обожаваше децата си, и децата изобщо. Доколкото знаеше Риса, Варина и съпругът й бяха изгубили първородното си чедо. Явно това бе засилило обичта й към бебетата.
— Страхувам се да не би да изцапа красивата ви рокля.
— Но, скъпа! Сякаш това има някакво значение! Хайде сега, ела.
Риса се поколеба и поклати глава.
— Мисля, че сбърках. Не биваше да съм тук. Джером е изключително популярен. Знам, че двамата забъркахме страхотна каша и дадохме повод за хиляди клюки. Първо, заради недоволството на баща ми, после… Е, всички тези обвинения, че съм причинила попадането му в затвора и пленяването на кораба му!
Варина се засмя тихо.
— Баща ти е стар тиранин, скъпа моя. Добър човек е, но все пак тиранин. Ех, защо и той не е с нас! Но това е положението. Хората винаги ще говорят, но аз те познавам единствено като почтена и благоразумна жена. И щом твърдиш, че си невинна…
Тъмните очи на Варина проблеснаха в нощта.
— Е, не съм напълно невинна.
— О!
— Аз съм янки.
Варина сви рамене.
— По-добре да поканиш известен враг, отколкото да се довериш на приятели, които могат всеки момент да ти забият нож в гърба. Хайде. Това е мой прием и ти си поканена.
Първата дама се обърна и тръгна към къщата с Джейми на ръце. Риса нямаше друг избор, освен да я последва.
19
Към главните зали на къщата водеше малък вход със стълбище от изкуствен мрамор. Музикантите бяха настанени отдясно, в салона зад столовата. Мебелите бяха изнесени заради танците и къщата преливаше от народ. Дамите може и да страдаха заради военната оскъдица, но не и тук: повечето носеха шикозни вечерни тоалети. Много от тях в черно.
Когато влезе в салона заедно с Варина, Риса веднага усети любопитни погледи върху себе си. Беше благодарна за това, че придружава първата дама. Никой не би посмял да я заговори в нейно присъствие, макар че по лицата на някои гости се четеше недоумение: коя ли е тази жена?, докато други със сигурност знаеха. Естествено, когато Варина започна да я представя на хората, мълвата плъзна из залата. Риса чу шепота и клюките около себе си.
Но това беше домът на Варина. Ето защо всички запазиха благоприличие. Всеки път домакинята я представяше като „Мисис Макензи, съпругата на нашия безстрашен герой“ и показваше Джейми, сякаш бе нейно дете. За да придаде официалност на присъствието на Риса, Варина я заведе при самия президент. Висок и измършавял, с изпито лице и уморени очи, Джеферсън Дейвис беше много по-различен, отколкото Риса си го спомняше. Позна я след няколко секунди задълбочен размисъл.
— О! — извика Джеферсън и взе ръцете й в своите. — Скъпа Варина, видя ли колко е пораснала? Е, как е старият негодник, баща ти? Липсва ми, и още как. Съжалявам, че се бие на противниковата страна, но е роден янки, и няма друг избор. Произхожда от стар ирландски род от Ню Йорк и едва ли някой може да промени този факт. Сигурно още бълва огън и жупел, задето си се омъжила за бунтовник, миличка.
— Е, няма съмнение, че би предпочел съпругът ми да е янки, мистър.
— Но, предполагам, е горд с внука си!
— Той е великолепен, нали? — обади се Варина.
Докато разговаряха, от тълпата се отдели един офицер и се приближи до президента. Варина застана между тях и любезно се обърна към непознатия.