— Тази вечер ни гостува дъщерята на наш стар приятел и съпруга на един истински герой на Конфедерацията. Ще извините съпруга ми за малко, докато потанцува с нея, нали, генерале? — попита тя. — Мога да се закълна, че оркестърът засвири валс.
Изумена, Риса се озова в ръцете на непохватния, облечен в черен фрак, президент. Усмихна му се.
— Много мило от страна на жена ви. Сега гостите ще се отнасят добре с мен, нали?
Президентът се ухили и тя разбра, че има чувство за хумор, макар политическите му врагове да го отричаха.
— Варина е най-скъпоценното нещо в живота ми. Тя неслучайно се държа мило с теб. Всеизвестен факт е, че генералът и аз се сражаваме при всеки удобен случай. Съпругата ми се постара да те увери, че тази вечер забравяме за споровете и недоразуменията.
Докато танцуваше с президента, Риса отново зърна Джером. Той все още беше в компанията на чаровната брюнетка, но сега гледаше към нея. Стоеше като попарен. Когато улови погледа му, тръпки я побиха.
Джером не прекрати танца. Продължи да я гледа, и Риса видя синия огън, който се разгоря бавно, но сигурно в очите му. Когато валсът свърши, Дейвис й се поклони. Ненадейно зад гърба му изникна Джером.
— Мистър, не съм и подозирал, че познавате съпругата ми.
— Още от съвсем малка, капитане. Много хора забравят времето, което прекарах във Вашингтон, и болката, която преживях при раздялата с близките си там. Е, добре, връщам ви дамата, мистър. Ако имате късмет, предполагам, че след малко съпругата ми ще ви върне и сина. Макар да се радваме на собствени деца, Варина винаги иска да е заобиколена от малчугани.
— Благодаря — отвърна Джером.
— Не, капитане. Аз ви благодаря. Мъже като вас доказаха, че може да се направи и невъзможното. А сега, ако ме извините…
Той се отдалечи и моментално бе заобиколен от гости. Риса почувства, че страните й порозовяват под погледа на Джером, но спокойно вдигна очи към него.
— Какво правиш тук?
— Ти ме доведе, не помниш ли?
— Не, не съм те довеждал.
— Доведе ме в Ричмънд, а аз мразя да пропускам балове — отвърна тя с нежен глас.
— Е, ще се наложи да пропуснеш този — мрачно промърмори Джером, слагайки ръка върху нейната. — Накрая ще предизвикаш краха на цялата Конфедерация!
— Иска ми се да притежавах тази сила! — рече тя тихо, но в гласа й се усещаше напрежение. — Де да можех да спра кръвопролитията! — добави пламенно.
Джером държеше да я изведе оттук. В това беше сигурна. Но преди да успее да продължи, около тях се струпаха няколко души, които им носеха шампанско. Те поздравиха Джером с нескрито одобрение.
— Заповядайте, капитане! За вас също, мисис Макензи!
Джером представи Риса на войниците, които ги бяха наобиколили. Дойдоха още хора — първо мъжете, после и жените. Риса не знаеше какво си мислят. Отвръщаше им любезно и мило. Призна, че е янки, но съпругът й е от Юга. Сподели с тях, че скоро ще пътуват натам. Беше много забавно. Един млад тъмнокос лейтенант се усмихна:
— Чудехме се кога ще пристигнете, нали приемът е в чест на завръщането на вашия съпруг в Конфедерацията. С нетърпение очакваме да се върне на своя кораб, и отново да ни снабдява със стоки.
Риса погледна учудено към Джером, отмятайки кичур червена коса. Значи балът е в негова чест. А той не й беше казал и явно нямаше намерение да я доведе със себе си.
Музикантите засвириха отново и лейтенантът поиска разрешението на Джером да танцува с нея. Джером се поклони с насмешка. Риса опита да откаже — спомена, че трябва да нахрани сина си, но тутакси й съобщиха, че Джейми е отведен на горния етаж в детската стая на семейство Дейвис, където са се погрижили за него. Започнаха да танцуват. Риса усети, че не спира да се носи по дансинга, завъртайки се отново, и отново. Изгуби Джером от поглед, съзираше го само за миг, и после той отново изчезваше. Всеки път обаче разговаряше с различни жени от Ричмънд.
Сред тях беше и привлекателната брюнетка, която гледаше към Риса с фамилиарна усмивка. Риса се изкуши от мисълта да спре музиката и да издере очите на тази жена. Естествено никога не би се държала толкова безобразно. Нямаше намерение да излага жените янки. Стоеше в центъра на салона и чакаше един майор на средна възраст да й донесе чаша пунш.
— Мисис Макензи!
Обърна се. Насреща й бе застанала брюнетката с царствено протегната ръка.
— Да, здравейте — промърмори Риса и също й подаде ръка.
— Толкова много съм слушала за вас, но не очаквах, че ще се запознаем тази вечер. Джером ми каза, че няма да присъствате.
— Ами, бях уморена — смутолеви Риса. — Той смяташе, че искам да си почина, но не можах да устоя и дойдох. Извинете, но вие знаете името ми, а аз не знам вашето.