Глицки сопнато защити инспектора си:
— Даръл има достатъчно мозък в главата си, Диз.
— Извинявай — каза Харди. — Малко съм превъзбуден. Тук може наистина да напипаме следа.
— Хайде първо да видим дали имаме доказателства — каза Глицки. Той допи чая си и внимателно остави чашата. Когато заговори пак, гласът му тежеше от неодобрение. — Наистина не искам да повярвам на тази ваша конспирация. И историята с прикриването. От някой достатъчно високопоставен, за да има влияние във ФБР. Продължавам да вярвам, че нашите момчета не правят такива неща.
— При цялото ми уважение, това шега ли е? — възкликна Хънт. — Тези са същите вонящи копелета, които ни докараха Абу Граиб и всичките останали беди там. Предателство срещу Куван заради по-голяма печалба, което означава напомпването на още повече пари в тази усърдна, богобоязлива компания на Олстронг — толкова е просто. Ние сме добрите момчета, нали не сте забравили, така че това което вършим е правилно.
— Да — отговори Глицки. — Затова нека се надяваме, че грешим.
Харди си мислеше за Ивън Шолер, хвърлен в затвора до живот, и въобще не се надяваше да грешат. Не виждаше друга възможна алтернатива и отдавна беше изгубил вярата в това, че доброто е присъщо на човека.
Някои хора може би бяха добри, може би по-голямата част. Но други, особено онези, които биват привличани от войната и хаоса, биха направили всичко, биха лъгали, мамили и убивали, за повече пари или власт или заради двете заедно. Основните правила на цивилизацията не важаха за тях.
Харди беше убеден, че именно това се бе случило. Моралната гнилост, която обхващаше Ирак и местата на властта там и в чужбина, бе отровила обществото. Онова, което отличаваше Олстронг бе, че имаше арогантността и безотговорността да внесе хаоса и загниването у дома.
А това според Харди не биваше да остане така.
37.
Харди седеше в тъмната дневна отпред, в стола си за четене, вдигнал крака върху табуретката. Беше със същите шорти, които бе обул, когато си легна преди шест часа. Преди един час се беше събудил стреснат — бе имал кошмар как някой го бута да падне от самолет в Тихия океан. Бе отметнал завивките и останал неподвижно в нощта, докато сърцето му се успокои. Слушаше дишането на жена си, черпейки успокоение от спокойната му равномерност.
Накрая се отказа от опитите да заспи и се измъкна от леглото. Долу по навик отвори хладилника и надникна, после го затвори и отиде в съседната обща стая. Погледа рибките, които плуваха в своя тъмен, бълбукащ дом.
Беше прекарал по-голямата част от вечерта след вечерята до рибките и компютъра, за да открие колкото може повече за „Олстронг Секюрити“. Анализът на Хънт за успеха на компанията в началото на войната се беше оказал точен до този момент, но той бе пропуснал да спомене, че до настоящия момент правителствените договори в Ирак, които компанията изпълняваше, възлизаха на обща стойност от осемстотин и четирийсет милиона долара.
Олстронг отговаряше за охраната на шестнайсет летища в страната и на електропреносната мрежа в двайсет и два административни района. Отговаряха за смяната на валутата в цялата страна, както и за електрификацията на особено опасната провинция Анбар. Уебсайтът на компанията се хвалеше с 8800 работници в Ирак, 465 от които бивши военни, повечето офицери.
Компанията действаше и в няколко други страни с повече от 500 бивши командоси, оперирали в Индонезия, Афганистан, Нигерия, Ел Салвадор. Специализираше в корпоративна и правителствена логистика и охрана. Повече от 200 служители работеха в огромния нов комплекс на централното управление на компанията близо до Кендълстик Пойнт в Сан Франциско. Там се концентрираха главно върху програмите за гарантиране на целостта на общинската водоснабдителна мрежа и, ни в клин, ни в ръкав — върху отглеждането на морски котки, като питателен и евтин източник на храна за развиващите се страни.
Джак Олстронг, основател, президент и изпълнителен директор на компанията, очевидно бе преместил офиса си у дома през март 2005-а. Живееше сам в голяма къща на Халисбъро и ръководеше бизнеса си от Сан Франциско, макар че заглавната страница на сайта наблягаше на факта, че Олстронг е готов и способен да се озове незабавно във всяка гореща точка по света с един от частните самолети на компанията, два от които Гълфстрийм V с реактивни двигатели.
Когато си легна, умът на Харди гъмжеше от възможностите, които Олстронг можеше да предложи за обжалването на Ивън. Веднага щом Брако успееше да изкове звеното, свързващо Олстронг с участието на Нолан в убийството на двамата Халил и семейство Боуен, Харди щеше да разполага с неопровержимо доказателство, че журито на първия процес не е разполагало с най-важната улика, която би могла да повлияе върху присъдата. Щеше да получи своя апел, позовавайки се на „нарушението Брейди“, а после вероятно и втори процес. А тогава едва ли новото жури, предвид настъпилите обрати, щеше да осъди Ивън повторно.