— Не, разбира се, че не.
Олстронг приседна на ъгъла на бюрото си.
— Това, което имах предвид е, дали не започваш да се чувстваш сякаш те разпъвам прекалено много.
— Не, добре съм.
— Питам, защото изникна една нова възможност — знам, тези дни те никнат по дърветата, но ако аз не ги бера, някой друг ще го направи. Както и да е, исках да ти го спомена, дали не би се заел. Трябва да те предупредя, че го смятам за доста голям риск, даже и за място като това.
— Дори една разходка тук е голям риск, Джак.
— Да, но става дума за Сунитския триъгълник.
Нолан подхвърли пакета и го улови. Вдигна рамене.
— Каква е работата?
— „Пасифик Сейфти“, предприятието на Рик Слокъм, който е свързан с Ръмсфелд, съвсем скоро е прокарало през инженерния корпус договор за подмяна на цялата електропреносна мрежа в проклетия триъгълник за три месеца. Проводници за високо напрежение и всичките носещи пилони. Държиш ли се да не паднеш? Ще му трябват седемстотин души охрана за хората му.
Нолан подсвирна.
— Седемстотин?
— Знам. Ужасно много. Но не се съмнявам, че Куван може да ги събере.
— И аз знам, че може. Обичам ги тези кюрди.
— Кой не ги обича? Но… не искаш ли да чуеш числата?
— Давай — каза Нолан. — От два дни не съм го дървил.
С увитите банкноти в една ръка и чаша в другата той се изправи и отиде до бюрото на шефа си, който извади калкулатор, започна да натиска копчетата и да говори:
— Да сложим двеста на месец за пазачите — толкова им плащаме сега. Добре ли е? Имаме седемстотин души, които работят за деветдесет дни, това прави четиристотин и двайсет хиляди. Плюс храна, амуниции и друго, което възникне. Да го сметнем приблизително и да речем, че прави по двайсет долара дневно на човек. Значи, четирийсет и две хиляди. Да се прицелим по-нависоко и да речем, че разходите ни са петстотин хиляди. Неофициално Слокъм ми каза, че поради високия риск в тази територия очаква печелившата оферта да е не по-малко от дванайсет милиона. И точно това смятам да предложа, което прави — ако можеш да смяташ — тримесечна печалба от единайсет милиона и петстотин хиляди долара.
— Направо го надървих — каза Нолан.
— Значи си вътре, ако успеем да го получим?
— До края, Джак. Ще бъдем ненормални, ако не го направим.
— Съгласен съм. Но не искам да го представям твърде захаросано. Мисля, че може да изгубим десетина души. Говоря за убити, не дезертирали или изчезнали.
— Добре.
— Ще има значителна премия за теб. Двайсет на месец добре ли е?
— Кога започвам?
— Първо да получим поръчката. Но не забравяй, искам да си сигурен, че го приемаш. Задникът ти там постоянно ще е изложен на опасност.
— Ще има седемстотин души да го пазят. Мога ли да си взема лична охрана? Този тип Шолер ми харесва. Държи здраво нещата.
— Ще говоря с Калистън, но мисля, че няма да има проблеми. Той даже не знае кои са тези момчета.
— Нещастни копелета.
— Хей, те са на редовна служба. Какво очакваш?
Джак заобиколи бюрото си и застана пред прозореца, загледан в летището навън. Един огромен транспортен самолет С–17 Глоубмастър III се плъзна по пистата — още няколкостотин тона доставки и оборудване направо от САЩ. Без да се обръща, той каза:
— Каква е програмата ти от днес нататък?
— Кога точно?
— Следващите две седмици.
— Доста ненатоварена. Получих предложения в „Анаконда“ и „Тикрит“. Там определено имаме приятели, които искат да се свържат с нас, но първо трябва да се оправят с големите началници. Може да се наложи да заместваме ВКУ и на двете места. Все пак имам усещането, че като цяло са отворени за това, което правим тук. Каквото и да се случи, ще отнеме известно време. Защо питаш?
Сега Олстронг се обърна.
— Бих искал да те върна в Щатите за седмица-две. Да разчистиш малко бъркотии в домашния офис. Бих отишъл сам, но точно сега, ако искаме да спечелим въпросните предложения, не мога да замина. Ще се върнеш съвсем навреме за онази работа в триъгълника, ако нещата се осъществят. Пък и от утре списъка със служители ще е пълен до следващата поръчка.
— Какви проблеми има там?
— Ами — Олстронг допи скоча си, — наех частен детектив и той е открил Арнолд Цвик. Идиотът, който се върна в Сан Франциско. Цвик беше онзи старши служител на компанията, който бе изчезнал с четвърт милиона долара пари на Олстронг преди шест седмици. — Някак ми се иска да си получа обратно парите. Надявах се ти да успееш да му набиеш малко разум в главата. След това можеш да си вземеш една малка заслужена почивка и да отидеш, където ти се иска. Как ти се струва?