— Не.
— Наистина жалко. Беше добър човек, добър войник, лоялен служител. Това, което се случи с него, бе огромна трагедия, господин Харди. Говоря честно. Знам, че до голяма степен всичко е станало заради раната в главата на лейтенанта, затова не го обвинявам толкова силно, колкото бих при други обстоятелства. Войната може да направи ужасни неща с хората и тази не прави изключение. Всеки, който е бил на война знае, че това е факт. Вие ветеран ли сте, господин Харди?
— Да, сър. От Виетнам.
— Е, тогава знаете за какво говоря. Но поне в тази война самите войници, обикновените войници, се ползват с известно уважение. Беше крайно време това да се случи, не мислите ли?
— Да, но сега се обаждам, защото смятам да подам апел, да видя дали не мога да освободя господин Шолер от затвора и…
— Чакайте! — гласът на Олстронг загрубя. — Чакайте малко. Казвате, че се опитвате да извадите лейтенанта от затвора? Мислех, че не може да има съмнение, че той е убил Рон.
— Ами, журито е решило, че не може да има основателно съмнение, което…
— Чакайте малко. Няма нужда да търсим нюансите, господин Харди. Смятам, че достатъчно ясно дадох да се разбере, че преди да бъде ранен и дори след това лейтенант Шолер се ползваше с пълното ми уважение. Беше добър войник, водач по природа, добре се държеше с хората си. Но не мога да приема идеята, че някой, който е убил мой служител и добър приятел ще се разхожда свободен по улиците. Определено не съм склонен да ви помагам за това обжалване.
— Господине, аз не вярвам, че Ивън Шолер е убил Рон Нолан.
— И таз добра. Сигурно сте единствен. Не познавам друг, който да е на същото мнение.
— А Чарли Боуен?
Олстронг се поколеба за миг.
— И той.
— Значи сте говорили с него?
— Поне два пъти. Миналото лято или не беше тогава? Не знам. Какво стана с него? Един ден беше тук и ми задаваше куп въпроси, и аз мислех, че е придвижил апела си, а след това някъде потъна.
— Именно това стана с него — отговори Харди. — Изчезна.
— Просто така?
— Очевидно. — Харди усети, че гневът му почва да се надига и реши, че е време да притисне Олстронг. Да види дали няма да клъвне. — Познавахте ли съпругата на Боуен?
— Не мисля.
— Тя никога ли не ви се е обаждала по телефона?
— Може да се е обаждала, макар че не виждам защо би го направила. Но ако го е направила, не е разговаряла лично с мен. Защо смятате, че трябва да знам нещо за нея?
Харди изложи хипотезата си като факт.
— Работила е по делата, с които се е занимавал Чарли точно преди да изчезне. След това, не знам дали сте чули, преди шест седмици се е самоубила.
За първи път Олстронг се поколеба, след което издаде лек звук като от целувка.
— Съжалявам да го чуя, разбира се. Да не би защото Чарли я е изоставил?
— Предполагам, че това е всеобщото предположение. Макар че има и други хипотези.
— Защо се е самоубила?
— Не защо, а дали се е самоубила. Има някакви улики, които сочат, че някой може да я е убил и нагласил всичко да изглежда като самоубийство.
— Но защо му е на някого да прави това? Защо ще иска някой да я убие?
— Може би защото е открила нещо свързано със смъртта на съпруга й. И в такъв случай, онова с Чарли Боуен не е било обикновено изчезване. Възможно е той също да е бил убит.
— Много „може би“.
— Да. Ето още едно. Може би работата на Чарли по този апел е накарало някой да реши, че е необходимо да го елиминира.
— Кой би могло да бъде?
— Онзи, който всъщност е убил Рон Нолан.
— А-ха — Олстронг успя да се изсмее тихо. — Ето какво ви кара да смятате, че убиецът не е бил Шолер.
— Точно така. Това са хипотезите ми за двамата Боуен. Смятам, че и двамата са били убити и смятам, че човекът зад тези убийства се е опитал също да убие Ивън Шолер тази сутрин в затвора „Коркоран“. Само че този път не успял.
Харди не знаеше, дали Олстронг вече е получил новини от своите източници в затвора и беше решил, че няма да навреди, ако го научи от него.
Вярно, не последва никакъв знак, че тази информация е била регистрирана като нещо повече от малка подробност около делото на Харди, но постепенно изкуствената топлота в гласовете на двамата мъже се оказа изчерпана. В следващите думи на Олстронг напълно липсваше южняшката сърдечност.
— Е, всичко това е интересно, но определено няма нищо общо с мен. Както вече казах, боя се че не съм склонен да съдействам за изваждането от затвора на убиеца на Рон Нолан. Ако има нещо друго, с което мога да помогна, нека да го чуя. Иначе си имам бизнес, който се опитвам да ръководя.