Выбрать главу

Той отиде до нея, приседна и я поглади с ръка по рамото.

— И аз не искам.

След минута тя издиша шумно.

— И как мина?

— Смятам, че успях да убедя Даръл. Той наистина иска да пипне този тип. Както и аз.

— Ами Ейб?

— Не ми се искаше да говоря с Ейб. Той може да има известни резерви, за които точно в този момент не ми се ще да мисля.

Франи затвори очи и отново въздъхна.

— Наистина ли е толкова важно?

— Чарли Бруен е казал на жена си, че това е най-голямото нещо, по което е работил. Било и най-големият му шанс да направи добро на света.

— На света, а?

— На големия стар свят. — Той продължи да разтрива гърба й. — Не съм я избирал аз тази битка, Франи. Тя просто дойде при мен и падна в скута ми. И сега се оказа, че този тип просто е ухиленото лице на злото на този свят. Най-лошото е, че облича в мантията на патриотизма и лоялността убиването на хора, за да прави пари. Направо ми се повръща като си помисля.

— И всичко зависи от теб? Точно от теб ли, Дизмъс Харди?

— Смятам, че картите са у мен — отговори Харди. — Мога да го победя, да го смачкам.

— А хората, които му осигуряват политическа защита?

— Е, с малко повече късмет — и тях. Но за моите цели Олстронг е достатъчен. Просто искам да направя най-доброто, Франи, най-вече заради моя клиент.

— Не съм сигурна, че ти вярвам, скъпи. Мисля, че искаш да спасиш света.

— Ако направя това, ще ми трябва специална музикална тема — като във филм.

39.

Харди въобще не можа да спи толкова добре, колкото му се искаше. Събуди се още в два и шестнайсет от звука на гуми, които бяха изсвирили върху асфалта под спалнята им. Напълно буден, слезе долу да провери дали къщата е заключена отпред и отзад. Беше.

Светна лампата зад кухнята и отиде до сейфа под работната скамейка. Отвори го и извади личното си оръжие, Смит и Уесън M&P, 40-ти калибър. Поколеба се за миг, после напъха един пълнител в него и го зареди. Тихо и методично мина през долния етаж, провери стаята на децата, общата семейна стая и трапезарията, и дневната отзад. Нямаше никой.

Качи се в спалнята, свали предпазителя и сложи пистолета върху нощното шкафче до главата си. После си легна.

В четири и трийсет и осем се събуди от звук от затваряне на контейнер или паднал варел за боклук — нещо силно и дрънчащо. Отново грабна пистолета и направи пълна обиколка на къщата. Резултатът бе същият.

Разбра, че повече няма да заспи и зареди каната за кафе. Излезе да вземе вестника, но на входната врата спря, за да огледа първо улицата в двете посоки. Когато установи, че е чисто, излезе и взе вестника.

Не вървеше както го бе планирал.

* * *

Около пет минути преди да иззвъни будилника на Франи той отново се качи в спалнята и леко я побутна по рамото да я събуди.

— Всичко наред ли е?

— Засега да. Но някъде посред нощ подсъзнанието ми трябва да е решило, че си права. Половината нощ не можах да спя от тревога. Не трябваше да поставям всички ни в тази ситуация. Съжалявам.

Тя посегна и взе ръката му.

— Приема се. Какво смяташ да правиш?

— Мисля, че да поживеем два дни в хотел не е най-лошото нещо на света. Ще го броим за ваканция.

Тя се изправи в леглото и пусна ръката му.

— Да не би снощи да се е случило нещо, за което не чух?

— Не, просто имах време още малко да помисля за тези момчета. Докато на Олстронг не му стане ясно, че Глицки и Брако наистина са с мен в това разследване. Надявам се това да стане днес или утре, но дотогава, както каза Моузес, сме изправени сами срещу вятъра.

Франи потръпна.

— Мисля, че се чувствах по-добре, когато се преструваше, че няма основания за тревога.

— И аз. Но точно сега не намирам това за много умно. Сега е по-мъдро да се снижим.

Франи обмисли думите му няколко минути, после въздъхна.

— Два дни?

— Може би няма да е повече.

— Може би. — Тя поклати глава. — Имаш ли представа колко много ме е яд, че си говорил с него?

— До голяма степен, да. Ако това ще те успокои донякъде, мисля, че нямах кой знае какъв избор.

— Да — отговори тя. — Сега се чувствам много по-добре.

* * *

Олстронг сигурно вече знаеше, че Харди ходи в офиса си всеки ден, но Харди бе убедил себе си, че може да сведе риска до минимум. Затова влезе директно на своето място за паркиране в затворения с портал и заключващ се гараж под сградата. Взе вътрешния асансьор до офиса горе. Веднъж влязъл, можеше до голяма степен да разчита на охранителната система на фирмата си.