Раменете на Олстронг се приведоха за момент.
— Пак стигнахме дотам, а? — каза той.
— Боя се, че да. — Харди срещна студено погледа на противника си.
Олстронг сви рамене, кимна, наведе се и вдигна куфарчето си. Сложи го върху коленете и щракна ключалките.
— За съжаление, ситуацията стана наистина неприятна.
За един безумен миг Харди си помисли, че е сбъркал и след половин секунда ще бъде мъртъв. Преди дори да успее да реагира, да посегне за своя пистолет, който така глупаво, така глупаво бе сложил в затвореното чекмедже, куршумът на Олстронг щеше да излети през заглушителя и без предупреждение да мине през куфара и да отнесе Харди в небитието. Това ще сложи край на заплахата за него тук и веднага.
Лявата ръка на Харди се вдигна към чекмеджето и започна да го издърпва.
Нямаше да има достатъчно време.
Край. Животът му свърши.
Но в мига, в който Олстронг трябваше да изстреля куршума си, вместо да стреля с оръжието, скрито вероятно в куфара му, той просто продължи да говори:
— Трябва да изразя възхищението си от вашата упоритост и усърдие. Всъщност, бих искал да ви предложа договор да поемете част от юридическата работа при мен. Господин Лой е чудесен корпоративен адвокат, но понякога му липсва инстинктът на убиеца, необходим за моя бизнес: Както всичките ми старши служители, ще получавате заплатата си в брой.
Олстронг завъртя куфарчето, за да покаже на Харди спретнато наредени пачки стодоларови банкноти. И нито следа от оръжие.
Харди безшумно изпусна въздуха от дробовете си, събра треперещите си ръце и ги сплете върху бюрото. Кокалчетата им бяха побелели.
А Олстронг продължи:
— Тук има двеста хиляди долара, господин Харди. Бих искал да ви ги предложа като хонорар за първата ви година. Ако предпочитате мога да уредя да бъдат депозирани в офшорна сметка, в швейцарска банка или на друго предпочитано от вас място. Всъщност договорът ви ще бъде сключен с един от нашите иракски филиали, които не декларират данъчна възвръщаемост в Съединените щати. Така че от вас зависи дали ще решите да декларирате това като ваши доходи.
— Чудя се колко от тях съм дал аз като данъкоплатец — каза Харди.
— Не бъдете наивен — отблъсна удара Олстронг. — И не си играйте с мен. — Предложението за подкуп вече бе признание, макар и безсловесно, за участието му във всичко, в което го бе обвинил Харди. Той продължи: — Сериозно ви съветвам да обмислите предложението ми. Както сам сте забелязали, все още разполагам с други алтернативи за действие, макар и по-рисковани и скъпоструващи.
Харди се усмихна широко:
— Наистина си бях помислил, че сме преминали този етап, Джак.
Олстронг затвори куфарчето бавно и внимателно и го остави долу до себе си. Облегна се назад и продължително изгледа Харди.
— Е, господин Харди, имаме ли разбирателство?
— О, ние отлично се разбираме, Джак. Но нямаме сделка. Смятах, че съм дал ясно да го разбереш. Искам Ивън Шолер да излезе от затвора. Не ме е грижа как ще се случи, но това е моята цена.
— Да предположим, че ФБР изведнъж открият доказателства, уличаващи Рон Нолан в атентата срещу Халил. И докладите от наблюдението свържат някои от клана Халил с терористични организации. И подслушани телефонни разговори, в които обсъждат как да очистят Рон Нолан. Смятате ли, че това ще свърши работа, господин Харди?
— Мисля, че би могло. Значи, това, което трябва да направиш, Джак, е да намериш тези доказателства.
— А после какво?
— После спираш да ме интересуваш.
Но Олстронг все още не беше готов да се предаде.
— А ако такива доказателства не съществуват?
Харди наклони глава.
— А, но и двамата знаем, че съществуват. Спомняте ли си? ФБР ги е открило, преди да говорят със синовете на Халил. Вие сте ги видели, преди да решите да продадете Куван.
Мълчанието увисна за дълго.
Накрая Олстронг кимна веднъж.
— Не е трябвало да използва онези гранати — каза тихо той, сякаш обясняваше нещо сложно на дете. — Това е било негово собствено решение и съвсем глупаво в тактически смисъл. Но на него не му пукаше. Беше се превърнал в пречка. Обичаше да взривява всичко. Намираше, че е забавно. Глупакът се мислеше за непобедим.