Тара носеше сандали, къси панталонки и къса тениска, която оставяше корема гол — лятното калифорнийско облекло. Сега съвсем неподходящо.
Но тя само се засмя.
— Няколко пресечки са. Действа ободряващо, не мислиш ли?
Нолан, в цивилни обувки, панталон „Докърс“ и копринена риза „Томи Бахама“, кимна.
— Ободряващо. Хубава дума. Сигурна ли си?
— Да вървим.
На първия ъгъл, до който стигнаха, Полк Стрийт, спряха на бордюра да изчакат светофара. Той забеляза, че зъбите й започваха да тракат.
— По-близо е да се върнеш до „Трейдър Викс“, отколкото до колата. Сигурна ли си, че искаш да продължиш?
— За такава слабачка ли ме смяташ?
— Не съм казал такова нещо. Но ми се струва, че ти е студено.
— Добре съм. Уверявам те.
— Добре тогава — той сложи ръка около раменете й. — Това е само за да ти е топло — каза. — Да не вземеш да си помислиш нещо.
Може би малко замаяна от алкохола, тя сгъна ръце пред гърдите си и се облегна леко на него.
— Хубаво нещо е топлината — и добави: — Хайде, светофарче, побързай.
Но тъкмо преди да се смени светлината в движението се отвори пространство. Той улови ръката й и я стисна — „хайде!“ И изскочиха на асфалта. На следващата пресечка и на по-следващата светофарите не работеха. Макар да се намираха на няколко пресечки от кметството, Нолан осъзна, че навлизат в Тендърлоин Дистрикт, един от най-лошите квартали на града, където нещата се нуждаеха от поддръжка. Вървяха бързо, все още хванати за ръце, стъпките им отекваха. На следващата пресечка — „Ларкин“ — отново трябваше да спрат заради светофара и трафика. От завета във входа на съседната сграда зад тях излезе проститутка в черна минирокля и мрежесто горнище.
— Компания ли си търсите?
Нолан позна по гласа, че беше мъж.
— Имам едно местенце точно зад нас.
— Благодаря, но така ни е добре. — Нолан пристъпи и застана между Тара и проституиращия. — Отиваме да си вземе колата.
— Не беше ли тази улица нагоре и наляво? — прошепна Тара.
— Още една.
Отново изскочиха на паважа и навлязоха в следващата тъмна улица. Изведнъж осветеният град, на който се бяха наслаждавали, изчезна. Вятърът разнасяше над него острата миризма на боклук и урина. На светлините от минаващите фарове Нолан виждаше почти до всяка врата човек — легнал, увит в дрипи или вестници. При една пролука в трафика прекосиха по средата, вече тичайки от студ и адреналин. Завиха по Лейвънуърт към Еди, сърцето на Тендърлоин. Но — какво облекчение — сега бяха на малко повече от половин пресечка до мястото, където бяха паркирали.
Както се оказа обаче, това разстояние съвсем нямаше да е достатъчно късо.
Тримата чернокожи се появиха сякаш от нищото и препречиха пътя им. Тара прошепна:
— О, боже — и застана една крачка зад Нолан.
Мъжете носеха тежки якета с качулки и когато се разгърнаха на две страни да ги заобиколят, онзи отпред размаха нож.
— Закъде бързате толкова? — попита той.
Нолан, който не изпускаше от очи движението на мъжете, единият — заел позиция откъм улицата, а другият зад тях, пусна ръката на Тара и закрилнически я хвана през кръста.
— Колата ни е там на улицата — посочи с пръст той.
— Корветчето, а?
— Точно така.
— Хубаво ли вози?
— Да. Надявам се все още да е в добра форма.
Водачът каза на останалите:
— Надявал се да е в добра форма. Чухте ли това? Човекът се тревожи за гумите си. — Поглеждайки Нолан, той премести ножа в другата си ръка: — Работата е там, че ние я наблюдавахме, за да сме сигурни, че никой няма да й направи нищо. Нали си сещаш?
— Оценявам това — отвърна Нолан. Сега той се обърна и ясно запечата в ума си позициите на другите двама нападатели. Завъртя се малко настрани заедно с Тара, така че да може да улавя всяко движение на онзи отзад, в случай че се готвеше да удари. Погледна ги един по един и каза: — Но сега на приятелката ми й е студено и наистина трябва да влезе в колата веднага. — Пресегна се назад, сякаш търсеше портфейла си. — Колко ви дължа, господа, за това че сте пазили колата ми?
— Рон… — започна Тара.
— Стой спокойно — прошепна той и стегна ръката около кръста й, притискайки я към себе си. По някакъв начин беше успял да извади ключовете от джоба си, сега откри една от ръцете й и ги пъхна в нея. — Когато започне — прошепна в ухото й, — влез в колата и я запали.
— Какво да започне? Рон, не можеш…