Господин Гурунг се върна и информира Тъкър, че Олстронг е на път. Следващата кола на портала най-сетне получи разрешение да мине и влезе в зоната на летището. За момент групата нападатели изглежда беше спряла на границата със съседните сгради. Тъкър се възползва от възможността да попита Гурунг за кучетата.
— Не ви разбрах? — неизменно учтивият пазач сви рамене.
— Кучетата търсачи на бомби. Предполага се, че трябва да са до портала и да проверяват колите. Багажниците.
— Не, не съм ги виждал още. Може би ще дойдат скоро.
Все още усмихнат, самото желание за съдействие, Гурунг помоли да бъде извинен за момент. Той отиде до Бишта и след кратък разговор двамата отидоха и поговориха с другите си двама колеги. Почти незабавно те се отдръпнаха от следващата кола и й махнаха да мине през портала. А после следващата. И следващата. Колоната започна да се движи.
Тъкър наблюдава известно време, после спря пред следващата кола и вдигна ръка, за да я спре. Шофьорът натисна клаксона, но Тъкър не пусна ръката си и го задържа.
— Господин Гурунг! — викна той. — Какво правите сега? Държахте тези хора часове наред, а сега ги пускате да минат просто ей така?
Това най-сетне докара разтревожено изражение върху лицето на Гурунг.
— Господин Башта каза, че сте му наредили колоната да се движи по-бързо.
— Да, но… не трябва просто да им махате да минат, за бога! Все пак трябва да вземате документите им и да проверявате колите. Може би трябва да доведете тук някой иракчанин, поне преводач, някой, който говори арабски. Вземете кучетата търсачи…
Изражението на Гурунг се промени по средата на тази тирада. Погледът му се фокусира някъде над рамото на Тъкър и след това той изведнъж тръгна през плаца, за да пресрещне Джак Олстронг, който подтичваше насам.
Двамата мъже спряха на около двайсетина метра от Тъкър. След кратка размяна на думи, Олстронг бързо сложи ръка на рамото на Гурунг в успокоителен жест, след което продължи покрай него по посока на портала.
В този момент Тъкър, все още на средата на пътя, задържащ потока от коли, чу още едно изсвирване на клаксон от колата пред него. Но сега вече, наистина разгневен, сложи ръка върху пистолета си и насочи показалец към шофьора — предупреждението беше ясно и красноречиво.
Зад гърба си чу спокойния глас на Олстронг.
— Може би ще се отдръпнете от пътя и ще оставите хората ми да си вършат работата, майор.
Тъкър се завъртя рязко към него.
— Как могат да си вършат работата и да разпитват тези хора, след като не знаят езика? — попита той. Без пауза той продължи, като сочеше командосите, сега стигнали до гърба на една от сградите: — Преди всичко трябва да накарате тези хора да се върнат. Те нямат право да водят офанзивни действия.
Олстронг хвърли поглед нататък.
— Стреляха по нас, майор. Това е отбрана. Трябва да се пазим и имаме всякакви права да се защитаваме.
— Вашите хора тук ми казаха, че нищо не е улучено. Което ме кара да си мисля, че едва ли е било сериозно нападение.
Олстронг изпъна целият си ръст, а обикновено дружелюбното му изражение стана внезапно сурово.
— Майор, може би сте пропуснали нападенията с минохвъргачки миналия месец. Те пробиха дупки в пистата, колкото да влезе фолксваген, убиха четирима от хората ми и раниха още двайсет. Или стрелбата с пушки, срещу офиса ми — щях да забравя, тя уби двама други. — Сега Олстронг посочи ниските сгради: — Този квартал там е удобна почва за зараждане на атаки срещу това летище, а моята работа е да ги спирам.
Тъкър вирна брадичка.
— Сега няма никаква атака, Олстронг. Или ще отзовеш хората си или, кълна се в бога, лично ще действам пред Калистън и твоето приятелче Рамсдейл да ти отрежат финансите. Нямаме нужда от изпълнители, които си играят на каубои. Играеш по правилата или не играеш въобще.
В този момент Гурунг вече се беше приближил до тях. Олстронг отново хвърли поглед към командосите си, след което кимна на своя служител:
— Обади се по радиостанцията да им кажеш да се приберат — нареди той. — Край на боя за днес. — След това се обърна към Тъкър: — Но не сте дошли тук заради това.