През няколкото дни, докато се случваха тези обсъждания и преговори, нещата в Багдад — достатъчно лоши и без това — се влошиха още повече, особено за охранителните ескорти. Един конвой на ВКУ, който трябваше да достави няколко тона динари в брой от Багдад на летището, беше причакан в засада извън града и едва влезе в охраняваната територия с един убит и четирима ранени. Прозорецът отдясно на шофьора на първата кола беше избит, а по вратите и калниците се виждаха десетки дупки от куршуми. Атаката бе резултат от координираните усилия на натъпкана с експлозиви кола камикадзе и бунтовници, стрелящи от покривите. По общо мнение щетите можеше да са много повече, но морските пехотинци от конвоя бяха открили огън по колата бомба и убили шофьора, преди да стигне достатъчно близо, за да нанесе истинска вреда.
В началото на седмицата друг конвой, обслужван от служители на „Динакорп“, бе разбил предното стъкло на джипа хумви, возещ канадския посланик, когато неговата кола не отговорила на предупреждението да се отдръпне встрани. За щастие в този инцидент никой не беше пострадал сериозно, понеже служителите бяха използвали гумени куршуми. Но навсякъде нервите бяха изопнати, хората — избухливи, а трафикът — безумно натоварен.
Вече повечето пътища от и за града бяха барикадирани. Достъпът до тези магистрали привидно се контролираше от ВКУ, иракската полиция и военни части. Всички превозни средства трябваше да преминат поне един, а често няколко контролни пункта, за да бъдат допуснати до тези улици. За нещастие вътрешната част на града представляваше паяжина от по-малки улици, които се вливаха в главните пътища, а достъпът до тях беше много по-труден за контролиране. Конвой като този на Шолер стоеше почти на място сред трафика в центъра на града, докато една кола с иракчани внезапно можеше да изскочи от една такава улица и да започне да задръства бавно движещата се безкрайна колона от транспортни средства.
Тъй като много такива коли представляваха всъщност натъпкани с експлозиви камикадзе, те също пренебрегваха ескалацията на радио и аудио сигнали в усилията си да се доберат колкото може по-близо до своите мишени. И разбира се в такива случаи картечарите на покривите на конвоиращите хумви нямаха особено голям избор, ако искаха да спасят живота си, освен да открият огън по приближаващото се превозно средство.
Трагично и твърде често, приближаващата кола се оказваше шофирана от невинни, цивилни, говорещи арабски иракчани, които не разбираха английските команди да се отдръпнат или простите команди на арабски, които войниците бяха научили, за да избегнат объркването. Или не дооценяваха сериозността на отправените към тях жестове. През първите месеци след окупацията на Багдад тези погрешно насочени изстрели бяха причина за 97 процента от смъртните случаи сред цивилното гражданство — много, много повече от смъртта, причинена от всичките бунтовници, импровизирани експлозивни устройства, снайперисти и бомбаджии-камикадзе взети заедно. Ако кола се приближеше твърде много до някой конвой, по нея се стреляше. Това беше действителността.
Нолан, който този вторник бе разпределен в задната кола с Ивън, стана свидетел на лошото настроение, което се бе настанило в частта на Шолер през последните няколко дни. Сега, докато отиваше към конвоя, той донякъде с изненада установи, че Ивън беше извън своята кола и говореше с един от хората си, Грег Фийлдс. Тони Онофрио, друг от групата, стоеше до тях и слушаше с очевидно неудобство.
— Защото аз казвам така — се чу гласът на Ивън, — ето защо.
— Това не е честно, лейтенант. Горе съм вече трети пореден ден. Какво ще кажете днес да сложим Тони на пушкалото — Фийлдс очевидно говореше за мястото на картечаря, основната мишена, подаваща се от покрива на техния хумви.
— Тони е по-добър шофьор от теб, Грег, а ти си по-добър с картечницата, така че тая няма да стане. Качвай се. Но Фийлдс не помръдна.
Нолан и преди съзнаваше, че уважението на групата към Ивън беше поспаднало покрай тяхното освежително пийване, съчетано с неспособността на Ивън да получи разрешение за прехвърлянето им и сега изглеждаше сякаш Фийлдс е в състояние да откаже да се подчини на заповедта на лейтенанта. Затова се намеси в спречкването:
— Хей, хей, момчета. Спокойно. Аз ще поема картечницата. Грег, скачай на задната седалка да се поохладиш малко.