Ивън се подаде отново през прозореца с клаксона в ръка и хвърли бърз поглед към покрива. Нолан се беше смъкнал надолу и сега дланите му бяха стиснали дръжките на картечницата.
— Задръж, Нолан! Задръж! Чакай заповедта ми!
Колата се беше приближила на по-малко от метър и двайсет за десет секунди и изглежда се засилваше.
Както навсякъде другаде по света, Ирак изглежда също произвеждаше шофьори, които не можеха да търпят празно пространство между колите. Даже и на яркото слънце, и при отблясъка на стъклото, Ивън виждаше как Фийлдс бе насочил заслепяващия фенер в лицето на шофьора. От мястото си той вдигна портативния клаксон и го наду.
Радиото изграчи:
— Тук има застой, сър. Забавяме.
Ивън провери местоположението на колата — не забавяше ли и тя най-после? Добре, беше спряла най-накрая, слава богу. Кризата щеше да премине. Помисли си, че има време да погледне напред. Обърна се. Тъкмо се беше канил да нареди на Писони да се качи на тротоара — пешеходците щяха да бъдат принудени да се разпръснат, което нямаше да е никак добре. Онофрио натисна спирачки и напълно спряха.
Всичко бе застинало. Ивън въздъхна от облекчение.
И тогава, с безумен боен вик, точно над него Рон Нолан откри огън.
Колата не избухна.
Само това бе достатъчно, за да разтревожи сериозно Ивън. Това, и фактът, че само секунди преди Нолан да започне да стреля, колата най-сетне бе разбрала посланието на жестовете, светлините и клаксона, и несъмнено бе напълно спряла. Едва след като първата градушка от куршуми се блъсна в нея, тя отново започна да се движи — може би кракът на мъртвия шофьор се бе отпуснал и освободил спирачката? — приближавайки се още по-бързо сега. Нолан не спираше да я обсипва с откоси, докато тя не се блъсна в задницата на тяхната кола, където спря с разтърсване.
— Не оставяйте колите без надзор! — Ивън се опита да сдържи надигането на паника в гласа си. — Стой зад кормилото! Не изпускай картечниците! Кой носи оръжие при вас, Джийн? Добре, кажи на Рийз да дойде отзад при нас. Фийлдс — извика той на своя помощник-шофьор — излизай с мен!
Най-напред улицата изглеждаше зловещо тиха, но сега, когато едва не падна от колата при слизането, Ивън усети усилването на звуците наоколо. Зад тях на тротоара някакъв мъж писна — вопъл на оплакване — а до него на земята сякаш имаше тяло — един или повече от куршумите на Нолан очевидно бяха уцелили минувач, докато той беше вървял по улицата. Това вероятно беше неизбежно, щом започне да се стреля, но ужасно утежняваше ситуацията.
На бордюра някакъв мъж крещеше към него на английски:
— Той спираше! Беше спрял!
Отзад при надупчения седан, с Фийлдс и Рийз от двете му страни, Ивън започна да се приближава внимателно. Макар че предното стъкло беше жестоко разбито, а по вътрешността на другите стъкла се стичаха червени струйки, можеше да има някой жив и въоръжен вътре или още неизбухнала бомба.
Ивън заобиколи откъм страната на пътника до шофьора, леко я отвори и след това каза в радиото на Писони:
— Джийн, свържи се с някого и разкажи какво се случи. Дай им координати и кажи, че спешно се нуждаем от подкрепления. Всичко може да стане.
Зад гърба си долови още викове, от време на време изпълнени с истински гняв. Насочи вниманието си към тялото — жена, съдейки по кървавите парцали от никаб или воал, който бе залепнал за лицето й. Сега тя бе наполовина простряна върху предната седалка, а от горната част на тялото й върху улицата капеше кръв. От другата страна на колата Фийлдс отвори задната врата и отстъпи ужасен назад.
— По дяволите, Ив. Тук има деца.
Минута по-късно първите камъни удариха техния хумви.
За около десет минути, които му се сториха цял час, Ивън се опита да направлява събитията, въпреки бомбардировката от камъни, от която сега целият конвой започна да страда. Той даде на картечарите си, и особено на Нолан, строга заповед да не стрелят в тълпата. Надяваше се подкрепленията, повикани от Писони, да пристигнат сравнително навреме и смееше да храни вяра случващото се да не се разраства, поне до появяването на моторизираната част.
Но не успя да задържи приближаващата се тълпа, която обгради седана и няколко души сред нея явно разпознаха семейството, избито от Нолан. Докато Ивън и хората му отстъпваха към своите събрани накуп коли, те чуха Писони да казва, че иракски полицейски части, разположени наблизо, са на път към тях.
Междувременно обаче, хора от тълпата бяха постлали на улицата одеяла и започваха да вадят телата от колата. Най-напред жената, после съпруга й, накрая три деца — съдейки по големината им, на не повече от шест или седем години. Всички бяха покрити с кръв, но едно от тях очевидно все още дишаше и някой грабна това дете и потъна сред тълпата.