Нов дъжд от куршуми удари улицата между двете коли. Над главата на Ивън Нолан изпрати още един откос, последван веднага от ужасяващо близката вибрация на втора падаща граната, която по някаква случайност не ги улучи и гръмна в една витрина от лявата им страна. Върху тях заваля стъкло и парчета мазилка.
Ивън удари своя шофьор по ръката и посочи към изгорелите, все още димящи останки на първата им кола. Все още едва чуваше собствения си глас, макар че крещеше:
— Джийн и Марш! Джийн и Марш!
После каза на Онофрио, че няма да остави телата на своите, за да се гаври с тях тълпата — защото точно в този момент сценарият изглежда почваше да се развива тъкмо по този начин.
След това се изравниха с втория джип и при сигнал от Ивън той и Фийлдс скочиха отново на улицата. Ивън направи знак на Нолан и Джеферсън, които стояха зад двете все още работещи картечници, да ги прикриват, докато тичаха към унищожената и все още димяща кола. Обгореното и окървавено тяло на Уитман бе избито през отвора за картечницата и лежеше простряно върху покрива. Ивън и Фийлдс хванаха убития си другар за ръцете, за да го свалят, след което започнаха да го влачат бързо към своя джип.
За няколко секунди стрелбата спря. Ивън и Фийлдс успяха да натоварят трупа отзад, след което се върнаха назад към Алън Рийз, който бе излязъл и се опитваше да отвори предната врата и да измъкне тялото на Писони. Но вратите още бяха твърде горещи, за да може да се пипнат и се бяха запечатали. Прозорците разбира се бяха всички изпочупени от удара, затова Фийлдс се вмъкна през този откъм шофьора и се опита да издърпа мъртвото тяло, но то изобщо не помръдна.
— Вързан е с колана — извика през рамо.
От силата на гранатата задната врата откъм шофьора бе увиснала на пантите си и Ивън я накара да падне с няколко ритника. Оттук можеха да извадят Писони. Ивън извика Фийлдс да се приближи, подложи рамо и тъкмо започна да бута, когато автоматични откоси от няколко места по покривите затракаха покрай тях. Фийлдс, който бе до лакътя му, издаде болезнен гърлен звук, завъртя се, рухна на земята и остана в седяща поза.
От другата страна на джипа Рийз безсмислено даде няколко изстрела с пистолета си и точно в този момент от покривите от неговата страна на улицата долетя силен автоматичен огън. Някъде зад тях от покрива на единия джип Нолан не спираше да стреля напред и назад, ту от едната, ту от другата страна, но когато Ивън надникна, надявайки се да види възможност за прикритие от другата кола, той видя, че Дейви Джеферсън бе изчезнал, а предното стъкло бе надупчено от куршуми. Щеше да е чудо, ако Леви и Коши на предните седалки не бяха ударени.
— Алън! — извика на Рийз. — Заобиколи от тази страна!
Рийз го погледна през капака на покрива и кимна. Обръщайки се, все още стреляйки към покривите, той почти стигна до задния край на колата, когато няколко автоматични откоса изопнаха тялото му и го хвърлиха върху колата и извън погледа на Ивън.
С изваден пистолет Ивън седна на паважа до сгърченото тяло на Фийлдс, отчасти прикрит зад джипа. Горе отляво различи две бягащи фигури на ръба на покрива, но Нолан успяваше да ги държи превити, като дупчеше фасадите на сградите, поддържайки минимален огън. Все пак Нолан бе единственият останал картечар и при тази скорост на стрелбата скоро щеше да остане без амуниции.
Ивън побутна Фийлдс:
— Хайде, приятел, трябва да се махаме.
Той отново бутна рамото на Фийлдс и тялото се простря с цялата си дължина на паважа. Предницата на ризата му бе просмукана с кръв. Друго изригване на картечницата разтърси въздуха точно зад тях. Ивън се обърна и видя, че това беше третият джип с Нолан на покрива, който се движеше, използвайки сградите за прикритие.
Но в първата машина се намираха трима от хората му, а във втората бяха други трима. Можеше само да се досеща в какво състояние е Рийз. Може би бе само ранен. Ще трябва да заобиколи джипа и да провери. Пък и Коши, Джеферсън и Леви бяха във втората кола. Трябва да нареди на Нолан и Онофрио да му помогнат да натоварят мъртвите в багажника на единствената движеща се кола. Не можеше да остави момчетата си тук, на улицата.
Нима беше възможно да изгуби толкова много от тях за такова кратко време?
В този момент неговият джип спря до него и задната врата се отвори. Онофрио зад волана яростно жестикулираше, за да му каже да скача вътре, крещеше нещо, което Ивън едва чуваше. Това бе единственият му шанс, техният единствен шанс.
Но ето го Фийлдс, от дясната му страна. Кървеше смъртоносно, ако вече не бе мъртъв. Нямаше друга възможност, освен да се опита да вкара първо него в колата.