— Спиш ли?
Ивън бързо въздъхна и изпрати напосоки една усмивка.
— Повечето нощи. Винаги, когато мога.
— Имаш ли нужда от помощ за това?
— За кое?
— Да заспиш.
— Понякога пийвам едно-две, сър. Когато не мога да си изключа мозъка.
— За какво си мислиш?
Ивън сви рамене.
— Ирак?
Той въздъхна продължително и пак сви рамене.
— Изглежда не мога да се откъсна от него. Момчетата, които изгубих. Приятелката си. Цялата война.
— Разговаряш ли с някого?
— Имате предвид психоаналитик?
— С някой въобще.
— Говорех с някаква жена в Центъра за ветерани в Пало Алто, докато пристигна уволнителното писмо.
— И това беше точно преди да се върнеш тук?
— Деветнайсети април. Не че цял живот ще устройвам празненство на тази дата. Да, две седмици преди да дойда тук.
— И оттогава насам не разговаряш с никого? Не те ли пренасочиха някъде, след като приключи при тях?
В отговор се чу сумтене.
— Ъх, не. Доколкото усещам, вие смятате, че още имам проблеми.
— Просто питам, това е. Питам дали не започна работа твърде рано. Може би си подложен на прекалено много стрес.
— Имате предвид посттравматичен стрес?
Лохланд вдигна рамене.
— Всякакъв стрес. Стрес, от който няма полза, ако искаш да вършиш работата на ченге. Искам да ти кажа, че имаме програми и хора, които можем да ти препоръчаме, ако смяташ, че имаш нужда.
— Никой не иска да тръгва по този път.
— По кой път?
— ПТСР. Лепнат ли ти го веднъж, изгубен си. Армията каза, че съм добре, физически и умствено съм детето чудо. Сега ако някой от нашите психолози каже, че имам ПТСР — свършено е с мен.
— Не е съвсем така.
Ивън поклати глава.
— Достатъчно близко е. Пост Травматично Стресово Разстройство. Разстройство, лейтенант. Това е психическо заболяване. Няма да се хвана на това, точка. Не искам да се занимавам с това. Добре съм, сър. Може би просто трябва да мине още време — и Ивън отново въздъхна продължително.
— Ето! — каза Лохланд. — Тъкмо за това говорех.
— Какво?
— Не усещаш ли, че го правиш? Въздишаш като ковашки мях, Ивън. Всеки път, когато си отвориш устата, сякаш вдигаш някакво бреме и го хвърляш настрани, преди да можеш да кажеш каквото и да е.
След малко Ивън наведе глава. Почти прошепна:
— Така се чувствам — повдигна очи и погледна през бюрото: — И как точно съм се провинил? В работата, имам предвид.
Въпреки указанията на военните, които предполагаха гаранции, че полицаи, взети на активна служба от резервите на Националната Гвардия, щяха да се върнат на работата си в цивилния живот без понижение или загуба на прослужено време, при завръщането си в Редууд Сити Ивън бе назначен като обхождащ патрул за училищата към Образователната Програма за Борба с Наркотиците (ОПБН). В тази си роля той посещаваше класните стаи на ученици от четвърти, пети и шести клас в целия град, разпространявайки доктрината за чист и трезвен живот. Макар технически това да не бе понижение и да получаваше толкова, колкото и преди, то все пак не бе работа, която бе нормално да изпълнява полицай с три пълни години стаж в институцията. Но се оказа единственото свободно място, с което разполагаха по време на уволнението му, и той го бе приел.
Сега Лохланд се пресегна и взе малка купчина хартия от най-горната поставка. Свали кламера от горния край и запрелиства бързо — имаше може би десетина листа. След това ги остави на бюрото.
— Не смятам, че трябва да ги разглеждаме един по един, Ив. Всичките си приличат.
Ивън седеше сковано, с гръб здраво притиснат към облегалката на стола. Едва ли имаше съмнение за какво се отнасят оплакванията.
— Просто не мога да понасям да гледам тези хлапета, които имат всичко — наистина всичко, лейтенант — МР3 плейъри, обувки за двеста долара, маркови дрехи — не мога да понеса, че са толкова разглезени. Че не приемат нищо сериозно. Искам да кажа, че цялата ОПБН е шега за тях. И като си помисля за децата, които видях там, в Ирак, без нищо, без обувки, без храна, просеха да им дадем от нашите пакети с храна… — той поклати глава, гневът му бе стихнал от само себе си.
Лохланд се наведе напред, подпря лакти на бюрото и сложи длани от двете страни на устата си.
— Не си там, за да им крещиш, Ивън. Не можеш да си позволиш да избухваш.