Ченгета. Негови хора.
Свали наполовина стъклото.
— Хей, момчета, какво има? — Хвърли поглед върху циферблата на часовника си. Беше 03:35.
Офицерът с фенерчето отстъпи назад една-две крачки.
— Можете ли да ни покажете шофьорската си книжка и талона на колата, господине?
— Да, разбира се… Аз, ъ-ъ-… — той се пресегна към дръжката на вратата и я дръпна да отвори.
Но стоящият по-близо офицер я удари да се затвори пак и каза през полуотворения прозорец:
— Моля, не слизайте от превозното средство. Книжката и талона, моля. Къде сте ходили?
Ивън спря да рови из портфейла си за миг и се облегна назад, опитвайки се да си спомни.
— Тринити Лейнс — изрече най-накрая. Типичната за предградията улица, която виждаше през прозореца, го объркваше. — Играх боулинг.
— И пи.
— Изглежда, да.
— Което пак ни връща на въпроса как си стигнал дотук? — но отваряйки портфейла на Ивън, той не можеше да не забележи значката. — Мили боже — каза отвратено и я показа на партньора си, докато му подаваше документите? След това отново се обърна към колата и попита: — Знаеш ли, че си дошъл тук от Тринити Лейнс? Някой сигурно те е докарал.
Ивън го погледна.
— Защото едва ли би шофирал в подобно състояние, нали?
Но след това се намеси другото ченге:
— Ти си Ивън Шолер?
На този въпрос можеше да отговори.
— Да.
Вторият каза на партньора си:
— Онзи от Ирак — след това на Ивън: — Нали не бъркам?
— Не.
— Не носиш оръжието си, нали?
— Не. В жабката е.
Първото ченге смутено поклати глава и каза:
— Може да излезеш, ако искаш — и той отвори вратата. — Тук вътре смърди на бъчва.
— Не съм изненадан — отговори Ивън.
— Не е лошо да си отвориш прозорците, да проветриш малко, преди отново да се качиш да я караш — каза първото ченге. — И така, за рапорта — продължи той, — спомняш ли си кой те е докарал дотук?
Ивън вече знаеше къде се намира и къде беше паркирал, нищо че онова късче от пъзела с фактическото му идване дотук напълно му се губеше.
— Приятелката ми — посочи жилищния блок от другата страна на пътя. — Живее там. Скарахме се и тя ме остави да спя тук отвън.
— Добра история — обади се първото ченге, — ако пак ти се случи. Ако искаш, заключи колата тук и върви при нея, а ние ще се навъртаме наоколо, докато влезеш.
Ивън се облегна на колата. Леко се клатеше.
— Не живеем заедно. Тя няма да ме пусне да вляза. Трябва да се върна у дома.
Вторият полицай върна документите на Ивън.
— И как смяташ да го направиш?
Ивън пое дълбоко дъх, за да може да прецени дали да се засмее или не. Реши да не го прави.
— Добър въпрос — отвърна той. — Отличен въпрос. — Той погледна първо единия, после другия. — Предполагам, ще трябва да вървя пеша. Не е толкова далече. Благодаря, момчета. Извинявайте за главоболието.
Беше извървял около пет крачки, нито една от които напълно стабилно, когато единият от тях извика зад гърба му:
— Шолер, може би искаш да заключиш колата си.
Той спря и се завъртя към тях.
Първото ченге каза:
— Не е добра идея да се престориш, че вървиш пред нас, а после да се върнеш и да се качиш да караш.
— Да — отвърна Ивън — ще е тъпо.
— Къде живееш? — попита вторият.
— Точно над колежа — отговори Ивън.
— И под „точно над колежа“ имаш предвид „Касада“, предполагам?
— Имаме ли повече от една?
— Не съм чувал. — Второто ченге се обърна към партньора си: — Прав е, не е толкова далече. Само четири мили нагоре по хълма.
Онзи с фенерчето каза:
— Влизай в патрулката с мен, а той ще кара зад нас твоята кола. Ако повърнеш вътре, ще си го почистиш.
— Става — отговори Ивън.
12.
Четири дни по-късно Ивън беше в дома на родителите си за неделната вечеря, която се бе превърнала малко или повече в редовно събитие след завръщането му в Калифорния. Всяка година след смяната на часовото време Джим Шолер почти всяка вечер правеше барбекю и в тази топла вечер на късния май беше изпекъл пилета, които бяха изяли с пресни аспержи, хляб, приготвен с квас и „прочутата“ салата на Ейлийн от домати и картофи с листа от кориандър и червен лук. Оставаше много време преди да се смрачи и сега те седяха отвън в големия заден двор на Шолерови под дългите сенки, хвърляни от малката им овощна градина, която се състоеше от сливови, смокинови, лимонови, портокалови и кайсиеви дървета.