Олстронг поклати глава във възхита или може би от неспособност да повярва.
— Обичам тази велика армия — каза той. — Кой е командир там? Още ли е Бингъм?
— Така се казваше, да.
— Значи искаш да кажеш, че са ви накарали вас, войници от една седмица, да дотърчите от Щатите — откъснати от работата си и обучени надве-натри — натъпкали са ви в един 737, летели сте цели двайсет и два часа от Травис до Кувейт — „Бързо! Движение! Нужни сте ни тук!“ — вие пристигате и никой не знае, че ще идвате?
— Точно така.
— И какво направиха?
— Знаеш ли „Кемп Виктъри“?
Това беше покрита с пясъци зона на сигурност на пет мили северно от Кувейт Сити, където армията бе издигнала пет огромни шатри, за да побират излишните войски.
— „Кемп Виктъри“! — Олстронг се изсмя лаещо. — Това ще ме убие!
Той глътна малко скоч, изкашля се и поклати глава:
— А аз си мислех, че съм чул всичко. Колко време мина, докато разберат кои сте?
— Лагерувахме там една седмица.
— Боже! Една седмица. И как стигнахте дотук? Какво стана с другите от вашата част?
Ивън отпи от своето питие. За няколкото месеца след завършването на колежа беше унищожил доста бира, но откакто се присъедини към полицейските сили преди няколко години беше пил само при различни поводи. От време на време обаче първата глътка истински алкохол, макар технически да му бе забранено да пие по време на служба (т.е. винаги), му изглеждаше съвсем на място, дори заслужена.
— Не знам — отговори той. — Повечето от тях вероятно са в Кувейт и поправят ТТО, които вероятно са намерили.
Това бяха Транспортьори за Тежко Оборудване, които пренасяха два и половина до петтонни товарни камиони и други тежки артилерийски машини и оборудване от самолетите, кацащи в Ирак или Кувейт и бяха доставяни на места, където се предполагаше, че ще бъдат използвани в театъра на военните действия.
Националната охранителна част на Ивън, 2632-ра транспортна рота от Сан Бруно, Калифорния, всъщност представляваше междинно транспортно звено, обучено да пренася войска и оборудване.
— А какво стана с вас деветимата?
Питието действаше бързо. Ивън почувства тялото му да се отпуска и се облегна назад в стола, кръстосвайки крак върху крак.
— Е, може да се каже, че имахме глупав или лош късмет. Едно от двете. Когато Бингъм намери парка на ТТО се оказа, че повечето от тях не работят. Жега, пясък, четири месеца без поддръжка, каквото се сетиш. Така че половината момчета бяха пренасочени към строителни и ремонтни работи, а Бингъм започна да изпраща останалите на всяко място, където му трябваха хора. У дома бях ченге, а преди това съм служил в пехотата, освен това бях единственият с известен опит с артилерийски оръжия, така че Бингъм нареди транспорт с конвой до Багдад, а аз и моите момчета сме въоръжена охрана.
— Значи твоите момчета също са ченгета?
— Не, само аз, и съм единственият, който има някакъв опит с М–16, ако не се броят онези 45 минути инструктаж, който ни направиха преди да ни изпратят.
— Сега вече ме премяташ.
Ивън вдигна три пръста.
— Честна скаутска.
— Исусе! — каза Олстронг. — И сега какво ще правите, момчета?
— Какво имаш предвид?
— Задачата ви. Какво ще правите утре например?
Ивън сръбна скоч и сви рамене.
— Нямам представа. Ще се явя пред полковник Калистън утре сутринта в осем нула нула и ще разбера предполагам. Не виждам как ще ни изпрати обратно в нашата част, макар че ще го помоля точно за това. Момчетата не са особено щастливи на тази конвойна служба, може накрая да стрелят по тях. Това не влизаше в плана.
Олстронг се изправи с чаша в ръка и отиде до картата. Остана взрян в нея няколко минути, а после заговори през рамо:
— Може да поговоря с Бил Калистън. Да ви вземе при нас. Как ти се струва това?
— Да останем тук?
— Да.
— И какво ще правим?
Олстронг се обърна.
— Е, това е лошата новина. Ще искаме да охранявате нашите транспортни камиони, но те са далеч по-малко на брой и не се боим да караме по-бързо, ако се наложи.
— Докъде?
— Главно до Багдад и обратно, но се надяваме да отворим офиси в други бази близо до Фалуя и Мосул. Навсякъде, където можем да намерим работа и да измъкнем кокала под носа на „Къстър Батълс“.
— Новите типове. Сключиха договори като нас и сега се врат навсякъде. Получиха другата половина от договора за летищата и идват навсякъде, където сме ние. Мисля някой ден да взема да ги избия.