„Не е пил нито капка алкохол — помисли си Ив. — Сигурно е искал да действа на бистра глава.“
На третия диск беше записано как Дарлийн Френч, бутайки пред себе си количката с чистото спално бельо и хавлиени кърпи, се приближава до вратата на апартамент 4602. Беше красива млада жена с големи кафяви очи и със замечтано изражение. Униформата й блестеше от чистота и беше идеално изгладена. Беше дребничка, с крехко телосложение, а пръстите й машинално подръпваха златния медальон във формата на сърчице, окачен на тънка златна верижка, който бе извадила изпод блузата си.
Позвъни и докато чакаше да й отворят, сложи ръка на кръста си, сетне отново позвъни и пъхна медальона под дрехата си. Едва след второто позвъняване извади кодовата карта от джоба на престилката си, пъхна я в процепа и притисна десния си палец към специалната вдлъбнатина за идентифициране. Отвори вратата, с напевен глас извика: „Камериерката!“ и взе от количката чисти кърпи.
Влезе в апартамента и затвори вратата в двайсет часа и двайсет и шест минути.
В двайсет часа и петдесет и осем минути Прайъри излезе в коридора. Носеше куфара си и две хавлиени кърпи. Затвори вратата, хвърли кърпите в количката и я заобиколи, сетне преспокойно тръгна към стълбището.
Само за трийсет и две минути беше пребил, изнасилил и удушил Дарлийн Френч.
— Какво чудовище — промълви Ив. — Какво потресаващо хладнокръвие!
Чу гласа на помощничката си, която току-що беше дошла, но й направи знак да изчака.
Пийбоди се подчини. Вече цяла година помагаше на лейтенант Ив Далас при разследването на кървави убийства и се надяваше, че от един поглед разбира желанията й.
Очите й, тъмни като правата й коса, подстригана на черта, се втренчиха в монитора, на който бе застинало лицето на убиеца. Помисли си, че този човек изглежда като опасен престъпник, но предпочете да замълчи. Най-сетне началничката й извърна поглед от монитора и попита:
— Научи ли нещо, което да ми е от полза?
— Джеймс Прайъри, началник на търговския отдел на застрахователната компания „Ълайънс“ със седалище в Милуоки, на пети януари тази година е загинал при автомобилна злополука.
— Е, този тук е жив и здрав! Има ли нещо съмнително около злополуката?
— На пръв поглед няма, лейтенант. В рапорта е отбелязано, че водачът на тежкотоварен камион заспал на волана и убил Прайъри и още един шофьор на лека кола. В Милуоки открихме още няколко души със същата фамилия, но това беше единственият Джеймс Прайъри.
— Не бързай да ги проверяваш. Сигурна съм, че този тип има полицейско досие. Обади се на Фийни и по електронната поща му изпрати снимката на престъпника. Помоли го да го издири в новия мощен компютър, с който наскоро се сдоби Отделът за електронна обработка на информацията. Обзалагам се, че Фийни ще се справи много по-бързо от когото и да било. — Погледна часовника си и добави: — Време е да разпитам Хайло. Дано да се е посъвзела и да е в състояние да отговаря на въпросите ми… Между другото, къде е Рурк?
Пийбоди сви рамене, втренчи се в стената и отвърна:
— Не зная.
— Да му се не види! — възкликна Ив и се обърна към служителя от охраната, който стоеше до вратата: — Къде е Хайло?
— В апартамент 4020, лейтенант.
— Отивам да я разпитам. А ти пускай да влизат само полицаи, и то след като ти покажат значките си. Ясно ли е?
Без да дочака отговора му, тя измарширува до асансьора и гневно натисна бутона за повикване, фактът, че съпругът й незабелязано е напуснал местопрестъплението, означаваше само едно — че е намислил нещо, което няма да й хареса.
Гневът й премина щом влезе в апартамента, в който Бригам беше завел Хайло, и видя, че камериерката се е поуспокоила. Още беше бледа като платно и клепачите й бяха подпухнали от плач, но седеше до масата в малката дневна и пиеше чай.
— Здравейте, госпожо Хайло. Аз съм лейтенант Ив Далас от нюйоркската полиция.
— Да, да, знам. Рурк ми каза да ви чакам тук заедно с господин Бригам.
Ив изгледа чернокожия, който с огромен интерес изучаваше картината на отсрещната стена.
— Рурк ви е казал, така ли? — повтори, сякаш не вярваше на ушите си.
— Ами да, той дойде да поседи при мен и дори поръча чай. Никога не съм виждала толкова мил и любезен човек.
— О, да, върхът е! Госпожо Хайло, разговаряли ли сте с някого освен с Рурк и с Бригам?
— Не. Наредено ми беше да не обелвам дума пред никого. — Тя доверчиво впери в Ив очите си с цвят на лешник: — Госпожо Рурк…
— Фамилията ми е Далас — тросна се Ив и едва се въздържа да не скръцне със зъби. — Ако обичате, обръщайте се към мен с „лейтенант Далас“.