— Престани! — прекъсна я Ив. Безброй пъти бе ставала свидетел на самообвиненията на хората, загубили близък човек. — Реакцията ти е била съвсем естествена и ако беше жива, Дарлийн нямаше да ти се разсърди. Разбери, че тогава си била безсилна да предотвратиш смъртта й, но сега можеш да й помогнеш, като разкажеш с най-големи подробности за случилото се.
— Да… добре… — Хайло печално въздъхна и помълча, опитвайки да събере мислите си. — Както вече споменах, имахме много работа, защото всички апартаменти в хотела бяха заети. Реших да намеря Дарлийн и да й издърпам ушите, задето действа толкова мудно. Все се надявах пейджърът й да се е повредил, което е почти невъзможно, но все пак понякога се случва. Като стигнах до апартамента и видях количката й пред вратата, побеснях от гняв. — Тя замълча и наведе глава — явно си спомняше как е възнамерявала да се скара на момичето и я измъчваха угризения на съвестта. — Позвъних и след като никой не ми отвори, използвах моята карта. Като влязох в дневната, ми направи впечатление, че цари идеален ред. Отворих вратата на спалнята и…
— Сигурна ли си, че вратата е била затворена? — прекъсна я Ив.
— Сигурна съм… дори си спомням, че извиках името на Дарлийн, преди да натисна дръжката. Влязох и… на леглото видях горкичката Дарлийн. Лицето й беше толкова подуто и посиняло, че беше почти неузнаваемо, яката на униформената й блуза беше окървавена, кръвта се беше стекла по шията й и по прилежно сгънатата завивка. Мръсникът, който и да е бил, я е изненадал, докато е вършела работата си…
— Дарлийн е оправяла леглото за през нощта — прекъсна я Ив. — Това ли е било първото й задължение?
— Всяка камериерка има свой метод на работа. Доколкото знам, Дарлийн предпочиташе да започне от банята и да смени използваните хавлиени кърпи, след което да оправи леглото. Някои гости настояват спалното бельо да се сменя всяка вечер, ако следобед са подремнали или са… използвали леглото. В такъв случай камериерката сваля чаршафите и заедно с кърпите ги оставя в количката, взема чисто спално бельо и така нататък. Нейно задължение е да отбележи в електронния бележник допълнителната смяна на чаршафите. По този начин се извършва ефикасно контролиране на инвентара и на работата на персонала.
— Разбирам — кимна Ив. — Казваш, че момичето тъкмо е било оправило леглото за през нощта. Преди малко спомена, че музикалната система е била включена. Възможно ли е Дарлийн да я е включила?
— Да, възможно е, но никога не би си позволила звукът да е толкова висок. Ако гостът не присъства по време на „вечерната процедура“, както я наричаме ние, камериерката програмира музикалната система според неговото изрично желание. В противен случай настройва системата на станция, излъчваща само класическа музика, но никога не усилва звука.
— Може би е възнамерявала да го намали, преди да излезе от апартамента.
— Дарлийн харесваше модерната музика — тъжно се усмихна Хайло. — Също като повечето нейни колежки, които са млади момичета. Оперната музика определено не беше по вкуса й.
— Добре… — промълви Ив и си помисли: „Значи престъпникът убива под звуците на оперна ария. За разлика от Дарлийн той е поклонник на класическата музика.“ — Какво се случи после?
— Ами… отначало останах като ударен от гръм, не можех да помръдна. Смътно си спомням как побягнах, като блъснах вратата на спалнята. Пищях като обезумяла, но чух как се тресна зад мен. Изтичах в коридора, затворих вратата на апартамента и тогава краката ми се подкосиха. Облегнах се на стената и се обадих на охраната. От тях разбрах, че още съм пищяла истерично.
Тя млъкна и притисна длани до лицето си, докато се овладее, сетне продължи:
— От съседните апартаменти наизскочиха хора, втурнаха се по коридора, настъпи суматоха… после дойде господин Бригам и влезе при Дарлийн. Зави ми се свят, не си спомням кога ме е довел тук. Като се поокопитих, ми каза да легна и да се успокоя, но бях толкова изнервена, че останах да седя до масата и да плача. После дойде Рурк и нареди да донесат чай. Господи, лейтенант Далас, кой и защо би могъл да стори зло на милото дете, което на мравката път правеше?
Ив мълчеше. Знаеше, че дори след като заловят престъпника, никога няма да научат отговора на този въпрос. Изчака Хайло да се поуспокои и поднови разпита: