— Не искам никакви болкоуспокояващи!
— Хапчето ще ускори въздействието на компреса.
Макар да подозираше, че помощничката й я мами, тя покорно глътна синята таблетка и се намръщи:
— Доволна ли си? Разрешаваш ли отново да се заема с работата си, сестра Пийбоди?
— Да, лейтенант. Мисля, че това е максималното, с което мое да ви се помогне в момента.
Първо се отби в болницата, за да се убеди, че Лейн още е под наркоза. Осведомиха я, че не се е събуждал и че състоянието му е задоволително. Тъй като беше под карантина, в стаята му не се допускаха посетители. Майка му идвала два пъти в болницата и останала дълго, като го гледала през стъклото. Лайза Трент се отбила само веднъж, и то едва за пет минути. От персонала на отделението Ив разбра, че пациентът не е имал други посетители, а ако случайно са идвали негови приятели или колеги, посещението им не е било регистрирано. Ив носеше заповед за обиск, която й спести обичайните бюрократични разтакавания. Почти без възражения началникът на охраната й даде копия от видеозаписите, направени от наблюдаващите камери на етажа.
Като се върна в канцеларията си, първата й работа беше да прегледа видеозаписа на диска.
— Виж ти, Майкъл Джерад! — възкликна, като видя младия мъж, който намръщено се взираше във Винс през стъклото. — Колко мило, че се интересуваш от здравословното състояние на болния си приятел.
— Не изглежда загрижен, а вбесен — отбеляза Пийбоди.
— Именно. Не му е донесъл и подарък с пожелание за скорошно оздравяване, нали? Сега вече знаем със сигурност, че Джерад е в Ню Йорк. Ако вземе участие в обира, ще имаме солидно доказателство за връзките му с Йост. Дори дипломатическият имунитет няма да го спаси, когато му предявим обвинение за участие в заговор за убийства.
— Изглежда, бащата и синът Нейпълс не са се вясвали в болницата.
— Вярно е. На Джерад се е паднала „честта“ да бъде момче за всичко. Пийбоди, погрижи се медицинският персонал да поддържа диагнозата на Лейн. Погледни как Джерад отива в сестринската стая и се опитва да изкопчи някаква информация. Бива го да играе ролята на загрижения приятел. Сестрата не устоява на чара му и се съгласява да погледне в картона му — съобщава на Джерад тъкмо онова, което искаме. Пациентът е получил гърчове вследствие на алергичен пристъп. Лекарите са препоръчали да пази леглото в продължение на четирийсет и осем часа, и да бъде под наркоза, докато не излязат резултатите от изследванията.
Ив продължи да говори, без да откъсва поглед от младия мъж на монитора:
— Внезапното заболяване на Винс ще ги пообърка, но няма да се откажат от обира. Хвърлили са много пари и усилия, за да съставят съвършен план и ще го приведат в изпълнение, въпреки че един член на екипа вече е вън от играта. Според тях Винс вече е изиграл ролята си и повече не им е необходим — свършил си е работата.
Тя извади диска, надписа го и го прибра в картотеката:
— Време е и ние да свършим нашата работа.
Двайсет и втора глава
Точно в пет следобед Ив влезе в хотел „Палас“ през главния вход. Предпочиташе да мине през просторното фоайе и да се довери на очите, ушите и на инстинкта си, да се приспособи към ритъма на хотела. Едва след това щеше да отиде в апартамента, който Рурк беше превърнал в команден център на операцията.
Фоайето, което беше изградено на две нива, приличаше на океан от мрамор и красиви мозайки — същите багри и съчетания Ив беше видяла, когато с Рурк бяха на екскурзия в Италия.
Красиви екзотични цветя бяха засадени във високи каменни саксии и в мраморни сандъчета. Хората от персонала носеха тъмночервени или тъмносини униформи в зависимост от длъжността, която изпълняваха.
Гостите на хотела бяха като манекени на най-прочутите модни къщи. Ив се загледа в една почти двуметрова жена, чийто тоалет се състоеше от съшити един за друг прозрачни шалове, и която водеше на каишка три бели кученца.
— Огъста!
— Какво?
— Това е Огъста — прошепна й Пийбоди и кимна към кльощавата жена и пухкавите й домашни любимци. — Обявиха я за модел на годината. Господи, бих убила човек, за да имам като нейните крака! А онзи там е Бий Стинг, солистът на състава Краш енд Бърн. Майчице, погледнете кой слиза от асансьора! Та това е самият Монт Тайлър. Според класацията на списание „Скрийн Куин“ той е най-сексапилният мъж на десетилетието. Истинско удоволствие е да се работи с вас, лейтенант.
— Както си се зазяпала, едва ли ще ти остане време за работа.
— Съжалявам, че нямаме време, бих останала тук цяла вечност. — Докато прекосяваше фоайето, Пийбоди непрекъснато се оглеждаше и надаваше възторжени възклицания. Ив също се оглеждаше, но не за да се възхищава на знаменитостите. Преценяваше какво е разстоянието до изходите и до асансьорите. Забеляза двама агенти, преоблечени като пикола. Проучи разположението на камерите и се убеди, че са поставени, където трябва. Погледът й шареше насам-натам, търсеше недостатъци, които своевременно да бъдат отстранени.