— Горкият, няма късмет — промърмори Ив.
Докато се качваха с асансьора към апартамента, от който се контролираше охраната, Пийбоди възторжено възкликна:
— Лейтенант, бяхте ненадмината! Май сте сбъркали професията, трябвало е да станете актриса.
— Да, допуснах съдбовна грешка… Мъчно ми е за Магда. Истината за предателството на сина й ще я съсипе.
Вратата на кабината се отвори и двете влязоха в апартамента, който Рурк беше превърнал в команден център на операцията.
— Божичко, лейтенант! — прошепна Пийбоди, зашеметена от разкоша.
— Постарай се да не ти текат лигите, много е некрасиво. И не забравяй, че сме тук, за да си вършим работата.
Просторната всекидневна беше обзаведена с елегантни мебели в топли цветове, плътни килими с изящни декоративни елементи покриваха лакирания дървен под. На едната стена беше монтирана медна скулптура, от която шуртеше тъмносиня вода и се стичаше в малък басейн с нестандартна форма, заобиколен от цветни лехи и високи папрати.
От куполообразния таван висеше полилей, състоящ се от стотици миниатюрни тъмносини глобуси. В същия цвят бяха роялът и полицата над мраморната камина.
Спираловидна стълба от кована мед водеше към второто ниво. На площадката бяха поставени саксии с увивни растения с прекрасни розови цветове.
Обстановката беше толкова изискана, че дори присъствието на полицаите, струпаните едно върху друго устройства и преносимите монитори не помрачаваха впечатлението.
„Толкова е красиво, че чак се чувствам неловко“ — помисли си Ив. Чу бурен смях откъм трапезарията и решително прекоси разкошното помещение. Сцената, която видя, я накара гневно да присвие очи.
Дългата маса беше отрупана с храна. По всичко изглеждаше, че банкетът е започнал отдавна — чиниите, купите и платата бяха празни, но още се усещаше уханието на печено месо, ароматни подправки, сосове и шоколад. На местопрестъплението присъстваха Макнаб, който още се тъпчеше Бог знае с какво, двама униформени полицаи, единият от които беше младият Трухарт, когото Ив смяташе за служител с големи заложби, и който би трябвало да се възпротиви на очевидното нарушение на дисциплината, Фийни, шефът на охраната и самият организатор на оргията.
— Мътните ви взели, какво е това?
Макнаб така се стресна от гласа й, че се задави и се изчерви като рак. Фийни услужливо му се притече на помощ и го заудря по гърба. Двамата униформени полицаи застанаха мирно, началникът на охраната гузно извърна поглед. А Рурк широко се усмихна:
— Здравей, лейтенант. Ще хапнеш ли нещо?
— Ти… ти… — Ив се задави от гняв. Обърна се към униформените и кресна: — Веднага по местата! Макнаб, засрами се! Избърши горчицата от брадичката си!
— Не е горчица, а сос, лейтенант.
— А ти ела с мен! — озъби се тя на съпруга си.
— Винаги съм на твое разположение, скъпа.
Преминаха през кабинета. Друг полицай похапваше скариди, докато наблюдаваше монитора. Тя го изгледа на кръв, но не проговори, докато с Рурк се озоваха насаме в спалнята. Едва тогава се нахвърли върху него като разгневена тигрица:
— Това да не ти е празненство!
— Не, разбира се.
— Какво те е прихванало да поръчаш тонове храна за моите хора?
— Постарах се да не останат гладни. Нормалните хора се хранят през определени интервали от време.
— Нямаше да ти се разсърдя, ако беше поръчал сандвичи и пица. Проумяваш ли, че след като са се натъпкали до пръсване, ще се отпуснат и мозъците им ще престанат да работят?
— Лейтенант, имаме още много време. Ако не се разнообразяваме с по нещо, за да прогоним скуката и стреса, всички ще се отпуснем и ще затъпеем.
Повдигна брадичката й, обърна главата й наляво, после надясно, и кимна:
— Не е толкова зле. Още един компрес и няколко обезболяващи таблетки ще ти помогнат да се почувстваш почти човешки.
— Макнаб! — изсъска тя и гневно присви очи.
Рурк се засмя:
— Не пестеше суперлативи по твой адрес. Не могъл да повярва на очите си, като видял как си повалила мъж като канара. Но скъпа моя, трябваше ли да съсипваш лицето си? Знаеш каква наслада ми доставя да те съзерцавам.
— Очевидно вече са те осведомили за случилото се.
— Очевидно. Кога ще разпиташ Йост?
— Предпочитам да изчакам до утре. Бъди спокоен, той ще си плати за престъпленията, които е извършвал в продължение на две десетилетия. До края на живота си ще остане в единична килия. И той го знае.
Рурк отново кимна:
— Така и предполагах. За човек с неговия изискан вкус това наказание е по-страшно от смъртна присъда.
— Имаш право. — Тя въздъхна и добави: — Дано да чувстваш удовлетворение. Знаеш колко важно беше да задържим Йост, не можехме да рискуваме отново да ни се изплъзне. Но се страхувам, че отстраняването му може да провали тази операция. Предполагам, че не е пряко замесен в обира. Той е наемен убиец, не крадец и едва ли би се принизил да участва в нападението на хотела. Работата е там, че през последните дни извадихме от играта Лейн, Йост и Конъли. Нейпълс не е глупак. Въпреки че е вложил много пари и време, нищо чудно да не приведе плана в изпълнение.