— Не се тревожи за Мик, той не е доносник.
В момента не й беше до спорове, затова само каза:
— Дори да не съобщи на главатаря на заговорниците, че знаем за плановете им, той е вън от играта. Представи си в какво положение е Нейпълс — човекът, който е трябвало да обезвреди системата са сигурност на хотела, се е укрил, главният му информатор лежи в болницата, а убиецът, който е изпълнявал мокрите му поръчки, е в неизвестност. Може би ще принудим Йост да свидетелства срещу него. Нямаме какво да му предложим в замяна, затова трябва да го подложим на натиск, ако искаме да успеем. Както споменах преди малко, двамата с теб трябва да се задоволим, че предотвратихме извършването на престъпление, а търгът няма да бъде отменен.
— Кажи ми честно, удовлетворена ли си?
— Не. Няма да се успокоя, докато не пипна мръсника. Отказах се от Йост в полза на Стоу, защото… защото си имах причина. Но Нейпълс и другите заговорници са мои! Освен това отдавна разбрах, че работата невинаги носи удовлетворение… Така или иначе, продължаваме според плана.
До полунощ вече беше изпила безброй чаши кафе и безброй пъти беше проучила на мониторите всеки сантиметър от всяко общодостъпно помещение в хотела. Заедно с Фийни и с шефа на охраната бяха направили най-подробен анализ на системата за сигурност.
Когато Уитни влезе в импровизирания команден център, тя стана и се подготви да рапортува.
— Удобно ли е да поговорим насаме, лейтенант? — Отведе я до ромолящия фонтан, който заглушаваше гласовете им. Ив забеляза, че клепачите му са зачервени от липса на сън и от умора. — Йост се е самоубил.
— Моля?
— Преди два часа е бил преместен в затворническото отделение в централата на ФБР. Докато оформяли документацията, Йост грабнал от бюрото на надзирателя чашата с кафе и въпреки че бил с белезници, успял да я счупи и да си пререже гърлото с остро парче порцелан.
— Значи все пак се отърва леко — промърмори тя. — Жалко, чрез него смятах да се добера до Нейпълс.
— Съжалявам, лейтенант.
— Благодаря, че ми го съобщихте, сър.
— Добрата новина е, че състоянието на агент Джейкъби се е стабилизирало. Лекарите от екипа, който се грижи за него, заявиха, че дават големи надежди за спасяване на живота му.
— Радвам се. А още повече се радвам, че е в болницата и няма да провали и тази операция… ако изобщо бъде проведена.
— Ако нямаш нищо против, ще остана тук. Няма да ти се бъркам в работата и няма да изземвам функциите ти. — Огледа се и добави: — Изглежда, че има достатъчно място за още един член на екипа.
— Проверете дали не е останало нещо за хапване — кисело промърмори тя. — Може би не са изяли всички ролца с яйца.
Тя запази за себе си мястото пред системата от монитори във всекидневната. Оттук можеше да наблюдава улицата пред хотела, както фоайето й коридорите. Хората от персонала, които бяха застъпили на нощна смяна, се занимаваха с обичайната си работа. Сервитьорите, отговарящи за обслужването по стаите, доставяха поръчки или прибираха празните подноси. Някои гости се прибираха след вечерта, прекарана в града, други едва сега излизаха. Също като в огромния мегаполис и в хотел „Палас“ никога не цареше пълна тишина. Нюйоркчани и гостите на града се занимаваха с бизнес и се отдаваха на развлечения двайсет и четири часа в денонощието.
Проститутка с къса червена рокля прекоси фоайето. Усмихваше се самодоволно и притискаше към гърдите си сребристата си чантичка. „Навярно е изкарала добри пари“ — помисли си Ив и се приведе към монитора, като забеляза, че Лайза влезе във фоайето.
Красивата актриса се огледа с престорено безразличие, но всъщност си отваряше очите на четири.
— Фийни, обърни внимание на нашата приятелка. Предполагам, че е включила записващо устройство и позволява на приятелчетата си да огледат фоайето.
— Увеличи изображението от сектор осемнайсети до сектор номер трийсет и шест — нареди ирландецът на компютъра. Промърмори нещо неразбираемо, докато се взираше в изображението, сетне нареди да бъде увеличен друг, по-малък сектор. Ив имаше удоволствието да се наслади на пищния бюст на актрисата, който бе почти открит от дълбокото й деколте.