Безброй пъти след тази нощ Рурк щеше да се връща в миналото и да си спомня този момент. Спомняше си как бе въодушевен от успеха и не подозираше дебнещата го опасност.
Спомняше си засмените очи на Мик, в които внезапно беше проблеснал страх. Спомняше си как мълниеносно се обърна и същевременно извади оръжието от джоба си.
Славеше се с бързите си реакции, но този път не беше достатъчно бърз.
Джерад замахна с ножа, стоманеното острие проблесна под светлината от разкошния полилей. Погледът на младежа беше налудничав, лицето му бе изкривено от ярост и от омраза. Рурк чу писъка на Ив, видя как от оръжието й излезе синкав пламък… но намесата й беше закъсняла.
В този момент Мик го закри с тялото си и ножът се заби в корема му. Той изруга, забели очи и се просна на пода.
— Не! — изкрещя Рурк, коленичи до приятеля си и притисна длан към раната, ала тъмната кръв продължи да шурти през пръстите му.
— Малкият негодник — задавено прошепна Мик, опитвайки се да надвие нечовешката болка. — Не го мислех за такъв куражлия. Нямах представа, че е въоръжен. Дълбока ли е раната?
— Не.
— Мътните те взели, приятел, едно време повече те биваше да лъжеш.
— Повикайте линейка, предупредете, че ще ни трябва хирург! — Ив тичешком се приближи, видя в какво състояние е Мик и продължи да крещи в микрофона: — Имаме ранен. Прободен е с нож в корема. Спешно му е необходима медицинска помощ! — Без да се замисли, разкъса ризата си и я хвърли на Рурк да превърже раната.
— Прекрасен жест — задавено изрече Мик. Лицето му вече не беше бледо, а беше добило пръстен цвят. — Прощаваш ли ми, скъпа Ив?
— Ш-ш-т, не говори. — Тя приклекна до него да провери пулса му. — Линейката ще дойда всеки момент.
— Бях длъжник на съпруга ти. — Мик извърна очи към Рурк: — Бях ти длъжник, драги, само дето не предполагах, че ще трябва да платя толкова скъпо. Божичко, дайте ми някакви хапчета — проклетата болка е нетърпима. — Слепешката посегна и сграбчи ръката на приятеля си: — Не ме пускай… Благодаря, момче…
— Ще се оправиш. — Рурк стисна дланта му, сякаш с усилие на волята можеше да го спаси. — Всичко ще бъде наред.
— С мен е свършено… — От устата на Мик потече струйка кръв. — Разбра знаците ми, нали?
— Разбира се, не съм забравил сигналната система, която използвахме в миналото.
— Беше също като едно време. Спомняш ли си… — Той изстена и едва си пое дъх. — Спомняш ли си как обрахме къщата на лондонския кмет, докато той чукаше любовницата си в спалнята на горния етаж… пустият му дърт пръч използваше, че жена му е заминала на гости на сестра си в Бат.
Рурк с отчаяние видя, че не може да спре кръвта, която шурти от раната. Усещаше миризмата на приближаващата се смърт и се молеше приятелят му да не я е доловил.
— Разбира се, че си спомням — забравя ли се такова преживяване. Особено когато ти се промъкна на горния етаж и засне любовниците с камерата на господин кмета. По-късно му продадохме видеофилма, пък и от камерата взехме добри пари.
— Да, тъй си беше. Ах, добрите стари времена… бяха най-щастливите дни от живота ми. Да знаеш, че ще пукна от яд задето майка ми — Бог да я прости, въпреки че беше проклета и в червата — ще излезе права. Предсказанието й се сбъдна, но поне ме наръгаха с нож в шикозен хотел, не в някоя долнопробна кръчма.
— Не говори, Мик, щади силите си. Линейката ще бъде тук всеки момент.
— Майната й на линейката! — Той тежко въздъхна и за миг погледът му се проясни и очите му заблестяха като звезди. — Ще запалиш ли свещичка за мен в „Сейнт Патрик“?
Като че стоманена ръка стисна Рурк за гърлото, съзнанието му упорито отказваше да приеме, че приятелят му ще умре. Ала събра сетни сили и кимна:
— Добре.
— Сега съм по-спокоен… Винаги си ми бил верен приятел. Радвам се, че си намерил онова единствено нещо, заради което си струва да се откажеш от всичко друго на света. Постарай се да не го изгубиш…
Главата му клюмна, клепачите му се притвориха и той си отиде.
— Господи! — горчиво възкликна Рурк. Мъката изсмукваше силите му. Не можеше да помръдне, само стискаше окървавената ръка на приятеля си, сякаш искаше да му предаде искрица от своя живот. Когато най-сетне вдигна очи, погледът му беше като зов за помощ.
Зов, на който Ив не можеше да не откликне. Направи знак на хората си и на медиците, които бяха дошли с линейката, да се отдръпнат, коленичи до съпруга си, прегърна го и го притисна до себе си.
Рурк отпусна глава на гърдите на съпругата си и безмълвно заоплаква приятеля си.