— Хубаво — усмихна се тя и си помисли, че все пак бракът е нещо прекрасно. На свой ред обгърна с длани лицето му и впи устни в неговите. — Приеми това като извинение за още по-обидните думи, с които ще те наричам.
Рурк я притисна в обятията си и прошепна:
— Настоявам още сега да ме обидиш, и то много жестоко. Така и така сме в хотелска стая, имаш всички условия да се извиниш за грубостта си.
— Извратен тип! — засмя се Ив и го отблъсна.
— Ох! — престорено извика той и я последва в коридора. — Ще си платиш за обидата!
Ив често си казваше, че най-неприятният аспект от професионалните задължения на служителя от отдел „Убийства“ е уведомяването на роднините на жертвата. Само няколко думи безвъзвратно променят съдбата на много хора. Дори след като болката от загубата намалее, животът им вече не е същият, липсва парченце от мозайката, шаблонът завинаги е променен.
По обратния път от Ню Джърси тя се мъчеше да забрави неописуемата скръб на майката и сестрата на Дарлийн Френч, които бяха съсипани от новината. Казваше си, че сега е още по-важно да предприеме мерки за залавянето на убиеца, което ще донесе на двете жени, ако не утеха, то задоволство от справедливото възмездие.
— Щях да знам, ако в Ню Йорк или в окръга е било извършено подобно престъпление — замислено промърмори тя, но все пак използва компютъра в колата на Рурк, за да провери в информационната система на щатската полиция. — Жената е била пребита, изнасилена и удушена…
— Обичам този град — иронично подхвърли Рурк.
— Аз също. Мисля, че цялото ни общество е болно… Но да не се впускам във философски разсъждения. От справката в компютъра се вижда, че през последните шест месеца са били извършени множество изнасилвания и побои над жени, имаме и няколко удушени, но при нито едно от престъпленията не са съчетани трите елемента, нито пък е използвана като гарота сребърна жица. Нито едно от произшествията не се е случило в хотелска стая, но щом престъпникът е извършил убийството в „Палас“, може би е оставил след себе си жертви в други градове или държави, дори на други планети. Ще разширя обсега на проучванията и…
Комуникаторът в чантичката й избръмча и тя побърза да го извади:
— Далас!
— Не можеш ли да си вземеш почивка поне една вечер и да ме оставиш на спокойствие? — с плачевен глас попита Фийни. На монитора изплува лицето му, печалните му очи досущ приличаха на очите на куче.
— Работя по въпроса — кисело промърмори тя.
— Изглежда, не полагаш достатъчно старание. Ако си вземеш отпуск поне двайсет и четири часа, може би всички ние също ще имаме почивен ден. Тъкмо се бях настанил пред телевизора с бутилка хубаво питие и цяла купа чипс, за да гледам мач на „Янките“, Пийбоди ми се обади и ми развали удоволствието.
— Искрено съжалявам.
— А пък аз два пъти повече, защото „Янките“ загубиха позорно. Ще пукна от мъка. — Ирландецът въздъхна и зарови пръсти в гъстата си червеникава коса, която беше започнала да се прошарва на слепоочията. — Майната им на тези нещастници! Знаеш ли кое е най-интересното? Когато Пийбоди ми изпрати снимката на извършителя, лицето му ми се стори познато. Отначало не се досетих къде съм го виждал. Проверих го в компютъра само по снимката. От „метачите“ разбрах, че на местопрестъплението не са намерили отпечатъци от пръстите на убиеца — навярно е напръскал дланите си със защитен спрей. Но парченцата кожа под ноктите на жертвата и проби от семенната течност ще ни помогнат да определим неговата ДНК. Не е напръскал със защитен спрей оная си работа. След няколко часа ще имаме резултатите.
— Потърси ли информация за престъпника в новия компютър?
— Брей, много си нетърпелива! Вече споменах, че започнах проверката само по снимката. Като включих програмата, която показва какво е било лицето преди извършване на някаква пластична операция, попаднах на позната физиономия. Спомних си какво е било оръжието на убийството и в паметта ми изплува името Силвестър Йост или Слай Йост. Подвизава се под различни псевдоними, но това е истинското му име.
— Досега използвал ли е псевдонима Прайъри?
— Не. Прибавих го към дългия списък… А сега слушай внимателно. Преди петнайсетина години работех по проследяването на масов удушвач — оръжието на престъплението беше сребърна жица, а петте жертви бяха намерени в различни краища на планетата. Една от тях беше открита в Ню Йорк — лицензирана компаньонка, свързана с престъпния свят. Същото се отнасяше и за останалите жертви, които не принадлежаха към същата организация, но бяха ключови фигури в конкурентни престъпни картели. Добрахме се до информация, според която извършителят на престъпленията бе Слай Йост, но поради липса на доказателства не успяхме да го задържим. Убийствата престанаха и разследването бе прекратено.