Не мигна цяла нощ, зората го завари сам с мислите му. Стоеше до прозореца на спалнята и се взираше навън, докато денят правеше първите си плахи стъпки и малко по малко прогонваше мрака.
Надяваше се да изпита гняв, търсеше го, но така и не го откри.
Когато Ив влезе в спалнята, изпита странно облекчение, като че ли самото й присъствие пропъди болката.
— Много работиш, лейтенант — промълви, без да се обърне. — Сигурно си капнала от умора.
— Ти също. — Ив никога нямаше да забрави какво бе изпитала през мъчителните часове, когато й се налагаше да довърши работата си и да остави съпруга си сам със скръбта му. Понечи да му каже колко съжалява за загубата му, но се отказа — не съществуваха думи, които да го утешат.
— Майкъл Джерад е обвинен в предумишлено убийство. Дори дипломатическият му имунитет няма да го спаси. — Рурк нито се обърна, нито отговори. Тя отчаяно прокара пръсти през косата си и машинално задърпа ризата, която беше взела назаем. — Лесно ще пречупя този слабохарактерен тип да издаде Нейпълс. Сигурна съм, че би накиснал и първородния си син, само и само да спаси кожата си.
— Нейпълс се е скрил в миша дупка и дълго няма да си покаже носа навън. — Едва сега Рурк се обърна. — Мислиш ли, че вече не съм организирал издирването му? Този път ни се изплъзнаха заедно с проклетия му син. Никога не ще се доберем до тях, както няма да се доберем до Йост, който гори в ада.
— Съжалявам — разбери ръце тя.
— За какво? — Рурк прекоси помещението, приближи се до нея и с длани обгърна лицето й. — За какво? — Повтори, обсипвайки с целувки страните и челото й. — Защото направи всичко възможно, че и нещо повече ли? Задето даде на моя другар от детинство, който дори не бе твой приятел, ризата от гърба си ли? Задето си до мен в миговете, в които изпитвам най-голяма необходимост от опора ли?
— Сгреши, като каза, че Мик не ми е бил приятел. Всеки, който спаси живота ти, е мой приятел. Той спомогна за успеха на операцията ни и за залавянето на двамата Нейпълс, защото не се съмнявам, че рано или късно ще се доберем до тях. Имаше право, когато каза, че той не е способен да пролее кръв… А накрая спаси живота ти.
— Ако можеше да те чуе, щеше да заяви, че не е извършил подвиг. Иска ми се да го върна в Ирландия и да го погреба при приятелите му.
— И аз ще те придружа. Мик загина геройски, заради което нюйоркската полиция посмъртно го награждава с грамота.
Рурк се втренчи в нея и отстъпи крачка назад. Сетне я изуми, като избухна в смях. Не бе изпаднал в истеричен пристъп, а се смееше от сърце.
— Господи! Ако Мик не беше умрял, това със сигурност щеше да го погуби. Грамота от проклетите ченгета като епитафия!
— Аз също съм от проклетите ченгета — през зъби процеди Ив.
— Прощавай, не исках да те засегна, лейтенант Далас — ти си най-красивото и най-сексапилното ченге, което познавам. — Грабна я в прегръдките си и я завъртя. И защото знаеше, че ситуацията щеше да се стори забавна и на Мик, мъката сякаш отлетя от сърцето му. — Сигурен съм, че нашият приятел ни гледа от някъде и се смее от сърце.
Искаше й се да каже, че посмъртното награждаване на Мик не е шега, а голяма чест. Това бе най-високото отличие, което бе по силите й да уреди. Ала облекчението й бе толкова голямо, като видя как се проясни лицето на Рурк, че само промърмори:
— Тогава да се посмеем и ние! А сега ме пусни. Ще се опитам да подремна няколко часа и да се върна на работа. Очаква ме още една дълга нощ, щом търгът няма да бъде отменен.
— Ще спим, когато остареем. Да не пропускаме нито един скъпоценен миг и да се наслаждаваме на живота, докато сме млади.
За миг я задържа в прегръдките си и си помисли, че ще започнат деня, като прославят живота, не като скърбят за мъртвите.
Страстно целуна съпругата си и я понесе към леглото.