Ерик Лустбадер
Предателството на Борн
В памет на Адам Хол (Елстън Тревър), литературен ментор.
Розите са и за теб.
Благодарности
Благодаря на Кен Дорф, моя арабист, Джеф Арбитал.
И специално „Благодаря ти!“ на Виктория за заглавието.
Пролог
Хеликоптерът „Чинук“ се появи, вдигайки шум в кървавочервеното небе. Той се тресеше от опасните насрещни въздушни течения и се накланяше в разредения въздух. Паяжина от облаци, осветени от залязващото слънце, витаеше наоколо като дим от горящ самолет.
Мартин Линдрос се взираше напрегнато от военния хеликоптер, който го носеше към най-високите склонове на планинската верига Семиан. Макар да беше вярно, че не е участвал в полева мисия, откакто Стария го назначи за заместник-директор на ЦРУ преди четири години, той се бе постарал да не губи инстинктите си. Тренираше три пъти седмично сутрин в курса за преодоляване на препятствия за полеви агенти на ЦРУ край Куантико, а всеки четвъртък вечер в десет часа отмиваше досадата от проучването на доклади на електронното разузнаване и подписването на заповеди за действие, като прекарваше 90 минути на стрелбището, припомняйки си всяка особеност на огнестрелните оръжия — стари, настоящи и нови. Това, че си намираше работа, целеше да смекчи притеснението му, че вече не става за полева работа. Всичко обаче се промени, когато Стария одобри оперативното му предложение за Тифон.
Във вътрешността на модифицирания от ЦРУ „Чинук“ се разнесе пронизителен звук. Андърс, командирът на „Скорпиън-1“ — петчленния екип от първокласни оперативни агенти, го побутна и той се обърна. Надникна през прозореца към рехавите облаци и видя опустошения от вятъра северен склон на Рас Дежен. Имаше нещо откровено заплашително в тази три хиляди метрова планина — най-високата в планинската верига Семиан. Може би защото Линдрос си спомни местните вярвания: легенди за духове, древни и зли, които, както се твърдеше, живеели по високите й върхове.
Свистенето на вятъра премина в писък, сякаш планината се опитваше да се откъсне от основите си.
Време беше.
Линдрос кимна и мина отпред, където седеше пилотът, здраво привързан към седалката си. Заместник-директорът бе около 40-годишен, висок, рус, възпитаник на университета „Браун“. От ЦРУ го бяха вербували по време на доктората му по чужди езици и култури в „Джорджтаун“. Той притежаваше свръхостър ум и бе толкова посветен на работата си, колкото ЦРУ можеше да желае. Наведен ниско, за да надвика ужасния шум, Линдрос даде на пилота окончателните координати, които сигурността му налагаше да пази в тайна до последния възможен момент.
Мисията започна преди малко повече от три седмици. За това време той загуби двама души. Ужасна цена. Приемливи загуби, би казал Стария, и той трябваше да си наложи да мисли по този начин, ако искаше да успее. Но колко струваше човешкият живот? Това бе въпрос, който двамата с Джейсън Борн често бяха обсъждали, без да стигнат до приемлив отговор. Самият Линдрос смяташе, че има някои човешки въпроси, на които няма приемлив отговор.
Но когато агенти са на полева мисия, това е съвсем друг въпрос. „Приемливите“ загуби трябваше да бъдат приети. Нямаше друг начин. Така че, да, смъртта на тези двама мъже бе приемлива, тъй като по време на мисията се бе уверил във верността на доклада, че терористична организация се е сдобила със сандък с управляеми искрови разрядници някъде из Африканския рог. Това бяха малки мощни прекъсвачи, използвани за включване и изключване на свръхвисоко напрежение, високотехнологични превключватели за защита на електронни компоненти като микровълнови тръби и медицински скенери. Използваха се и за взривяване на ядрени бомби.
Започвайки от Кейптаун, Линдрос бе проследил лъкатушещата диря, която водеше от Ботсуана, Замбия, през Уганда до Амбикуа — малко селце на земеделци, нищо повече от шепа сгради, църква и кръчма бар на фона на алпийски пасторален пейзаж на склона на Рас Дежен. Там той се бе сдобил с един такъв разрядник, който незабавно бе изпратил обратно на Стария чрез сигурен куриер.
Но тогава се случи нещо, нещо извънредно — нещо ужасяващо. В порутения бар с пръстен под, омазан със засъхнала кръв, той бе чул слух, че терористичната организация прехвърля не само управляеми искрови разрядници от Етиопия. Ако слухът бе верен, това щеше да има ужасяващи последици не само за Америка, но и за цял свят, тъй като означаваше, че терористите разполагат със средството да хвърлят планетата в убийствен кошмар.