— Звучи убедително. Но нищо на света няма да ме накара да си променя мнението. Ако директорът има да ми каже нещо, може да го направи чрез Мартин.
— Той иска да говори с вас именно за Мартин Линдрос.
Борн осъзна, че стиска силно телефона. Гласът му бе леденостуден, когато каза:
— Какво за Мартин?
— Това е. Не знам. Никой, освен Стария не знае. Той се е затворил в отдел „Сигнали“ още от сутринта. Дори и аз не съм го виждала. Преди три минути ми се обади и ми нареди да ви доведа.
— Какво точно каза?
— Точните му думи бяха: „Знам колко близки са Борн и Линдрос. Затова се нуждая от него.“ Господин Борн, умолявам ви да дойдете. Тук е обявен код „Меса“.
Код „Меса“ бе терминът, използван в ЦРУ за тревога от първа степен.
Докато Борн чакаше таксито, имаше време да помисли за Мартин Линдрос.
Колко пъти през последните години бяха говорили с Мартин за неговата съкровена, често болезнена тема за загубата на паметта? Едва ли Линдрос, заместник-директорът на ЦРУ, бе подходящ за довереник. Кой бе очаквал да станат приятели с Джейсън Борн? Не и самият Борн, чиято подозрителност и параноя бяха събудени, след като Линдрос се появи в кабинета на Уеб в университетското градче преди близо три години. Разбира се, Борн осъзна тогава, че той ще се опита отново да го вербува за ЦРУ. Това не беше чак толкова странно. В края на краищата Линдрос използваше новите си правомощия, за да превърне ЦРУ в по-стегната, по-чиста организация, която да е в състояние да се справи с глобалните заплахи на радикалния, фундаменталисткия ислям.
Една такава промяна би била просто немислима преди пет годни, когато Стария управляваше ЦРУ с желязна ръка. Но сега директорът наистина бе стар — в действителност и по име. Носеха се слухове, че вече не държи здраво юздите, че е време да се пенсионира с почести, преди да бъде уволнен. На Борн му се искаше да е така, но имаше вероятност слухът да е пуснат от самия директор, за да отстрани враговете, за които знаеше, че се крият в Белтуей2. Той бе хитро старо копеле, което бе по-добре свързано с мрежата от стари момчета, върху която се крепеше Вашингтон, отколкото всеки друг, когото Борн бе срещал.
Червено-бялото такси спря, Борн се качи и даде адреса на шофьора. Настанявайки се на задната седалка, той отново потъна в мислите си.
За негова пълна изненада изобщо не стана дума за вербуване. На вечеря Борн започна да вижда Линдрос в различна светлина от времето, когато бяха заедно на мисии. Самият факт, че той променяше ЦРУ отвътре, го превърна в самотник в собствената му организация. Той се ползваше с абсолютното, безрезервно доверие на Стария, който виждаше в Линдрос нещо от своето младежко аз, но шефовете на седемте отдела се страхуваха от него, тъй като знаеха, че държи бъдещето им в ръцете си.
Линдрос имаше приятелка на име Мойра и нямаше други близки. Затова съчувстваше напълно на Борн.
— Ти нямаш минало, което да си спомняш — бе казал той на тази първа от многото вечери. — Аз нямам минало, което да си спомням…
Може би несъзнателно ги привлече един към друг това, че и двамата бяха преживели своя дълбока, незаличима травма. Чувството им за празнота породи приятелство и доверие.
Най-после, преди седмица, той си взе отпуска по здравословни причини от Джорджтаунския университет. Позвъни на Линдрос, но той не се обаждаше. Никой не можеше да му каже къде е Линдрос. На Борн му липсваше неговият внимателен, рационален анализ на все по-нерационалното му умствено състояние. И сега приятелят му бе в центъра на една мистерия, която бе накарала ЦРУ да премине в извънреден режим.
Щом получи потвърждение, че Джейсън Борн е напуснал сградата, Костин Вейнтроп — мъжът, който се наричаше доктор Съндърланд, стегнато и бързо опакова оборудването си в разделеното на части външно отделение на черен кожен куфар. От куфара извади лаптоп. Вейнтроп, експерт по миниатюризацията, която бе допълнение към специалността му върху човешката памет, го бе сглобил сам. Включи дигитална камера с висока разделителна способност в компютъра и изкара четири уголемени снимки на помещението от различни ъгли. Сравни ги с това, което виждаше пред себе си, за да се увери, че всеки предмет бе така, както го бе намерил, когато влезе в кабинета петнадесет минути преди пристигането на Борн. Когато свърши, изгаси светлините и отиде в кабинета.
2
Околовръстен път около Вашингтон, използва се и като синоним на „правителството на САЩ“. — Бел.прев.