После прерови другите стоки, избра си още някои неща, които сметна, че ще са му нужни, и натъпка всичко в малка, стара кожена чанта втора ръка. През цялото време, докато пазаруваше, бе изпълнен с неумолим гняв. Не можеше да забрави нито за миг онова, което му бяха сторили Вейнтроп и Фади. Врагът се беше промъкнал в главата му, бе намерил начин да влияе на мислите му, да разколебае решенията му. Как Фади е успял да вкара Вейнтроп в кабинета на истинския Съндърланд?
Погледна в телефона си номера на доктор Съндърланд и го набра. Кабинетът му не работеше по това време, но глас на запис го попита дали иска да си определи среща, да разбере работното време на доктора или да получи информация за кабинетите му във Вашингтон, Мериленд или Вирджиния. Борн избра втората възможност и разбра, че приемните часове на доктора са от 10 до 18 ч. в понеделник, сряда и петък. Кабинетът бе затворен в четвъртък. Той беше ходил при Съндърланд точно в четвъртък. Кой му беше запазил час?
Пот изби по челото му, а сърцето му заби по-бързо. Откъде хората на Фади са знаели, че Борн ще изведе водача им от килията? Сорая се бе обадила на Тим Хитнър, заради което Борн бе заподозрял, че именно той е къртицата. Но явно грешеше. Кой имаше достъп до вътрешните обаждания в мрежата на ЦРУ? Кой би могъл да ги подслушва? Явно е бил същият човек, който му бе уговорил час при Съндърланд в ден, когато докторът не приема.
Ан Хелд!
О, Господи! Дясната ръка на Стария. Не може да бъде. И все пак това беше единственото обяснение, което пасваше на събитията. Какъв по-добър избор за Фади и за всеки, който би искал да знае какво става в централата на ЦРУ?
Пръстите му набраха телефонния номер. Искаше да предупреди Сорая, преди тя да се е качила на самолета. Но гласовата й поща се включи незабавно, което означаваше, че телефонът й вече е изключен. Тя се беше качила в самолета и пътуваше към Вашингтон — към катастрофата.
Борн й остави съобщение, че Ан Хелд вероятно е къртицата, действаща в ЦРУ.
Двайсет и пета глава
— Влизай, Мартин. — Директорът махна на Карим, който стоеше на прага на вътрешния му кабинет. — Радвам се, че Ан те намери.
Карим извървя дългия път до стола пред огромното бюро на директора. Разходката му напомни за наказанието на един бедуин предател, който бе принуден да мине между две редици от хора под дъжд от камъни. Ако успееше да стигне до другата страна жив, получаваше бърза, милостива смърт. Ако не, го оставяха в пустинята за храна на лешоядите.
До него достигаха звуци. В цялата централа цареше празнична атмосфера след новината, че ядреното съоръжение на Дуджа в Южен Йемен е било унищожено, макар да бяха дадени жертви. Директорът бе установил контакт с командир Дорф. Той и неговият екип от „скорпиони“ и морски пехотинци бяха единствените оцелели при атаката. Жертвите бяха доста — три хеликоптера „Чинук“ с екипажите им от морски пехотинци и „скорпиони“ на ЦРУ. Съоръжението се оказа добре защитено от два съветски мига, оборудвани с ракети „Сайдуиндър“. Хеликоптерът на Дорф бе свалил и двата след унищожаването на мишената.
Карим седна. Нервите му винаги се опъваха, когато се настаняваше на този стол.
— Сър, знам, че платихме висока цена, но вие изглеждате странно мрачен, като се има предвид успехът на мисията ни срещу „Дуджа“.
— Жалея за хората си, Мартин. — Стария изсумтя, сякаш пронизан от болка. — Не че не изпитвам облекчение и не се чувствам поне донякъде реабилитиран, след като ме въртяха на шиш във Военната зала. — Гъстите му вежди се събраха. — Но, казано между нас, имам чувство, че нещо не е наред.
Карим почувства тръпка на безпокойство да пробягва надолу по гърба му. Несъзнателно се премести към ръба на стола.
— Не разбирам, сър. Дорф потвърди, че съоръжението е понесло четири директни удара, всички от различен ъгъл. Няма съмнение, че е било напълно унищожено, заедно с двата вражески самолета, които са го защитавали.
— Това е вярно — кимна директорът. — И въпреки това…
Умът на Карим препускаше, обмисляйки възможностите. Директорът бе известен с добрата си интуиция. Едва ли би се задържал на поста си толкова дълго, само защото се бе научил да бъде изкусен политик. Карим знаеше, че би било глупаво просто да се опита да го успокои.